Майкъл Крайтън - Изгубеният свят

— Каква мръсотия — каза Малкълм.

— Нямам претенции — отвърна Сара. На всички прозорци имаше решетки, стените изглеждаха достатъчно здрави. Консервите може би още ставаха за ядене. Видя табелка, на която пишеше „Тоалетни“, така че не бе изключено да има и вода. Поне за известно време тук щяха да са в безопасност.

Помогна на Малкълм да легне на пода, после отиде при Торн и Левин, които се суетяха около Арби.

— Донесох аптечката — каза тя. — Как е той?

— Доста е насинен — отговори Торн. — Има и няколко рани, но нищо счупено. Главата му е най-зле.

— Всичко ме боли — изпъшка Арби. — Даже и устата.

— Дайте някаква светлина — каза Сара. — Остави ме да погледна, Арби. Аха, липсват ти няколко зъба, затова те боли. Това ще се оправи. Раната на главата ти не е сериозна. — Изчисти я с парче марля и се обърна към Торн. — След колко време ще дойде хеликоптерът?

Той погледна часовника си.

— След два часа.

— Къде ще кацне?

— Площадката е на няколко километра оттук.

Сара кимна.

— Добре. Значи имаме два часа, за да стигнем дотам.

— Как ще успеем? — попита Кели. — Джипът е без бензин.

— Не се безпокой — каза Сара. — Все ще измислим нещо. Всичко ще бъде наред.

— Винаги казваш така.

— Защото винаги е истина. Така… Арби, сега искам да ми помогнеш. Трябва да седнеш и да свалиш ризата си…

Торн се отдръпна и застана до Левин, който продължаваше да гледа обезумял от ужас и да трепери. Пътуването с джипа сякаш бе изчерпало всичките му сили.

— Какво говори тя? Тук сме в капан! В капан! — В гласа му се прокрадва истерия. — Не можем да отидем никъде. Не можем да направим нищо. Казвам ви, всички ние ще у…

— Млъкни — прекъсна го Торн, улови го за ръката и се наведе към него. — Не плаши децата!

— Има ли някакво значение? — продължаваше Левин. — Рано или късно ще разберат, че… Ох, по-внимателно!

Торн стисна ръката му силно. Приближи се до него и прошепна:

— Твърде дърт си, за да се държиш като задник. А сега се съвземи. Чуваш ли ме?

Левин кимна.

— Добре. Ще изляза навън, за да видя дали в бензиностанцията е останал някакъв бензин.

— Не е възможно помпите да работят — каза Левин. — Не и след пет години. Казвам ти, губиш си…

— Ричард — прекъсна го Торн отново, — трябва да проверим.

Левин замълча. Двамата се погледнаха в очите.

— Искаш да кажеш, че ще излезеш вън? — попита Левин.

— Да.

Левин се намръщи и пак замълча.

Сара, наведена над Арби, попита:

— Намерихте ли осветление?

— Момент — каза Торн и пак се приближи до Левин. — Е?

— Добре — кимна Левин и въздъхна.

Торн отвори вратата и излезе навън в тъмнината. Левин затвори зад гърба му. Торн чу щракването на бравата. Обърна се веднага и почука тихо. Левин отвори няколко сантиметра и надникна.

— За Бога! — изсумтя Торн. — Не заключвай!

— Помислих си, че…

— Не заключвай проклетата врата!

— Добре, добре, извинявай.

— По дяволите! — изруга Торн, затвори вратата и тръгна.

Селището беше притихнало. Чуваха се само щурците. Струваше му се прекалено спокойно. Може би усещането се дължеше на контраста с ръмженето и съскането на рапторите? Остана дълго време с гръб към вратата, вторачен към поляната. Не видя нищо. Най-накрая отиде до джипа и потърси радиостанцията. Едва успя да я напипа — беше паднала под седалката. Взе я. Върна се до магазина и почука. Отвори Левин.

— Не беше зак…

— Вземи — каза Торн и пак затвори вратата.

Изчака. Ослушвайки се, огледа околността. Всичко бе потънало в тишина. Луната светеше ярко. Въздухът бе неподвижен.

Приближи се до бензиновите колонки и се вгледа в тях. Ръчката на по-близката беше потънала в ръжда и оплетена с паяжини. Дръпна маркуча, тръсна го, стисна ръкохватката. Не потече нищо. Чукна стъклото пред броячите и то падна в ръката му. Паяците вътре хукнаха уплашено по металните цифри.

Нямаше бензин.

Трябваше да намерят бензин или нямаше да се доберат до хеликоптера.

Намръщи се и се замисли. Бяха стар модел и много надеждни — като тези, които се монтират временно по големите строежи. Това беше разумно решение, защото, в края на краищата, това беше остров.

Спря.

Това беше остров. Следователно всичко е пристигало по въздуха или по вода. По-често по вода, вероятно с лодки. Малки лодки, които са се разтоварвали на ръка. Това означаваше, че…

Наведе се и разгледа основата на помпите. Както очакваше, отдолу нямаше заровен резервоар за горивото. Видя дебела пластмасова тръба, която влизаше в земята под наклон. Водеше някъде встрани от магазина.