Джон Хокс - Златният град

— Пирамидите са били построени за мъртвите. А проходът е за живите.

Липата се наведе напред и докосна ръката на свещеника.

— Кажете ни нещо стойностно и църквата ви ще има нов покрив.

— Коптската църква е бедна и преследвана. Отнеха ни всичко, дори и свещения ни параклис. Той пази пътя към друг свят.

— И кой контролира този параклис? — попита Липата.

— Гръцката православна църква. Говоря за Свещения имперски манастир на Божията планина Синай.

Лумброзо се обърна към Гейбриъл.

— Повечето хора го знаят като манастира „Света Екатерина“. Построен е от император Юстиниан през шести век.

— Църквата ни е имала параклис в Синай преди построяването на манастира. Наричал се Параклисът на горящата къпина. Мислите ли, че Мойсей е получил видението си от горяща къпина? Горящата къпина е просто приказка, измислена за да се защити проходът.

— Можем ли да идем там? — попита Гейбриъл. — Монасите ще ни пуснат ли?

Отец Юсеф се изплю в прахта.

— Гърците показват на поклонниците къпина, която расте вътре в църквата. Параклисът с прохода е в помещението зад олтара.

— Ами ако им предложим дарение? — попита Лумброзо.

— Ако монасите решат, че знаете тайната им, ще извикат полицията да ви арестува.

Липата раздразнено поклати глава и прошепна на Симон:

— Ce prêtre est inutile.

— Искам да помогна — каза Юсеф. — Мога да ви нарисувам план на църквата и да ви покажа скрития параклис. Но е по-добре да забравите всичко това и да се върнете в Европа. Проходите са опасни. Ако минете през тях, можете да се окажете в свят на демони или духове. Само светец може да предприеме такова пътуване, а светци вече няма.

Симон Лумброзо се усмихна.

— Някои равини твърдят, че този свят не е разрушен от шепа тайни светци.

— Това е огромна отговорност — каза Гейбриъл. — Не зная дали е истина.

— Не е истина. — Отец Юсеф почука с лъжичката по масата. — Епохата на светците е свършила. Бог вече не говори пряко с мъже и жени. Ние говорим на себе си и се молим на ехото.

Симон Лумброзо уреди кола и още същата вечер потеглиха към манастира „Св. Екатерина“. Гейб и Симон се настаниха отзад, а Липата седна до шофьора.

Отвън старото рено беше издраскано и прашно, но подът му бе застлан с килим от червено кадифе, а панелът бе украсен с плюшени кученца — семейство йоркширски териери, които се взираха в Гейбриъл с малките си стъклени очички, докато колата се носеше на изток покрай оградените със стени палати на египетските военни.

Четирилентовата магистрала се точеше право напред през равната пустиня. От време на време минаваха покрай военни бази с високи стени или огради от бодлива тел, но като се изключеха войниците, в района като че ли не живееше никой. Шофьорът бе дребен мълчалив мъж с тънък като молив мустак. Караше в средата на пътя, насочваше се право към фаровете на насрещните автомобили и завиваше настрани в последния момент, преди да ги премаже някой тежък камион или цистерна.

Когато стигнаха Суецкия канал, слънцето вече изгряваше. Шофьорът показа пропуска си на три военни пропускателни пункта, след което влязоха в облицования с бели плочки тунел, минаващ под канала. Когато излязоха от другата страна, бяха напуснали Африка и се намираха на Синайския полуостров. Липата се протегна и нагласи огледалото така, че да може да вижда през задния прозорец. Шофьорът понечи да възрази, но арлекинът го изгледа свирепо.

— Ако искаш бакшиш, не пипай огледалото. Обичам да гледам назад и към миналото.

Слънцето се издигна по-високо и шофьорът включи климатика. Горе-долу на всеки час минаваха покрай градове с комини и електроцентрали, джамии и пастелно розови жилищни блокове — всичко това изсипано в голата пустиня сред пясъци и пръснати камънаци. Всички мъже сякаш бяха изчезнали, само жени продаваха край пътя пъпеши — приличаха на малки зелени гюлета.

Към девет стигнаха морските курорти на Суецкия залив. За египтяните отдихът и луксът задължително се свързваха с палмите — всеки курорт заявяваше за себе си с финикови палми на централната улица или редица оклюмали думови палми покрай пътя. Накрая се появяваха билбордове, а след тях — булевард с кралски палми, водещ към хотел и плаж.

Последваха още пропускателни пунктове — някои на полицията, други на армията. Липата погледна през рамо към Симон Лумброзо и каза:

— Сякаш половината Египет проверява документите на другата половина.

— Безработицата в страната е голяма — обясни Симон. — Това им създава някаква работа.