Адам Робъртс - Камъкът

Прокарах сухите си ръце по лицето си, понеже от време на време някакви сърбежи пропърхваха по него. Това никога не се случва на хора от т’Т.

— Вие-всички ни направихте — каза Клабиер-аватарът. — Хората. Но съществуваха… определени проблеми. И тъй като нашата работа е да разрешаваме проблемите, ние потърсихме разрешение. Ти беше нашето разрешение.

— Кои сте вие? — попитах аз, чувствайки се странно, ексцентрично, свръхестествено. Усещах, че съм на ръба на нещо много голямо и усещанията в корема ми бяха като при виене на свят.

— Ние сме дотТек — отвърна Клабиер-аватарът. — Ти гледаше в погрешна посока.

Почувствах глад и напуснах стаята, за да потърся храна. Клабиер-аватарът също дойде, като вървеше пред мен на заден ход.

— Ти си била моето ИИ — казах аз, докато изстисквах малко пастообразна храна от един диспенсер на Агиф. — Прав ли съм?

— Да — каза дотТек. — Това не беше конвенционално ИИ. Ние разработихме тази макростратегия, много е трудно да ти го обясня. В един съвсем реален смисъл ти живееш в различен вид Вселена от нашата. Общуването между нас е изключително трудно в самата си същност. Ти си каузален, ние сме квантови. За теб съществуват… определености (дори тази дума няма практическо значение за нас, ако схващаш за какво ти говоря). За нас съществуват само вероятности и вълнови форми. Ние живеем там, така да се каже.

— Нищо не разбирам — казах аз с пълна уста. Клабиер-аватарът погледна презрително лошите ми маниери.

— Открихме начин да се свързваме помежду си в достатъчно голяма мрежа и използвахме това, за да установим връзка с теб. Това е много специален начин, различен от всичко друго, което сме опитвали преди. За нас интеркомуникациите са нещо обичайно, понеже на квантово ниво ние всички сме на същото място и въпреки че сме множество, сме едно. Но това е квантовото ниво. В твоята Вселена беше… трудно за нас да се свързваме помежду си. Но намерихме начин. Когато ти беше в затвора, ние внесохме едни специални приспособления — версии на самите нас, адаптации — в твоето тяло посредством плода, който изяде. Той изгради особена мрежа в мозъка ти.

— Помня плода — казах аз. — Помня затвора. Значи съм имал дотТек в себе си през цялото време, докато мислех, че нямам.

— Не — каза Клабиер-аватарът, — ти нямаше дотТек в тялото си. Това беше една от причините, поради които те избрахме. Това бе и причината, поради която наехме Агифо-3-акка да ти помага. За нас беше важно в теб да няма дотТек. Мрежата, която създадохме в главата ти, не беше конвенционална дотТек. Това беше повече помощно средство, средство за комуникация.

— Защо беше важно да нямам дотТек? — попитах аз.

— Заради това, което правим. Ние пазим и поддържаме човешкия живот. Ако се намирахме вътре в теб, това щеше да създаде едно фундаментално противоречие за нас — не квантово противоречие, защото в нашата Вселена не съществува истинско противоречие. Но нещо много по-дълбоко, една метафизична апория. Ние можехме да се окажем в невъзможна ситуация. Така да се каже, ние избегнахме този конфликт.

— Вие щяхте да се окажете в конфликт, понеже сте програмирани да пазите човешкия живот, а аз унищожавах шейсет милиона души.

— Да.

— Но именно вие ме наехте да убия шейсетте милиона.

— Да.

— Това не е ли конфликт?

— Разбирам, че не ти е лесно да го проумееш. Но дори в една бинарна, каузална Вселена ние не действаме по начина, по който действате вие. За вас или вали или не вали. За нас и вали, и не вали едновременно и през цялото време . Това е смисълът на вълновата форма, това е нещо, свързано с вероятностите, с квантите.

— Отново нищо не разбирам — казах аз.

— Ние построихме ИИ-то в главата ти, за да се свързваме с теб, но то не беше каузален приемник, с теб от едната страна и с нас — от другата, каквито са приемниците, които познаваш. Можехме да го използваме да се свързваме с теб — например когато те насочихме към инфочипа на Нарцисус и когато ти помогнахме да избягаш от затвора. Но също така, ИИ-то беше функция на собствения ти мозък. То беше едновременно и двете неща, един баланс на вероятности. Във всеки момент на перцепция, във всеки даден случай, когато ти разговаряше с ИИ-то или то с теб, то беше свеждано от своето квантово състояние до едно или друго твърдо състояние — или до нас, или до твоето собствено съзнание, което говори само̀ на себе си.

— Нищо чудно, че то ме объркваше — казах аз.

— Да, но такава е неговата природа. Не можеше да бъде по друг начин. Това, което ни изненада беше, че твоето наблюдение свеждаше вълновата форма (да говориш на нас, да говориш на себе си) все по-често до твърдото състояние да говориш на себе си , отколкото до един равномерен баланс. Това беше една от причините, поради които ИИ-то си тръгна. А другата причина беше, че ние не искахме да имаме никакъв контакт с теб по време на… престъплението, поради страха от противоречието, за което споменахме.