Питакъс Лор - Силата на шестимата

Със Сам се навеждаме и избягваме първия изстрел от тръбата, вторият опърля леко якичката на ризата ми. Стрелям, изпразвам пистолета, докато се плъзгам върху купчини прах. Убивам един могадорианец и вземам падналата му тръба. Стотици светлини изскачат в мига, в който пръстът ми намира спусъка, и зелен лъч минава през следващия могадорианец. Целя се в последните двама, но Шест вече се е появила зад тях, повдига ги до тавана с телекинеза. Тръшва ги пред мен, после пак ги запраща към тавана, за да ги стовари най-накрая отново върху пода. Дънките ми се покриват с праха им.

Шест отключва поредната врата и влизаме в огромна стая, в която горят десетина преградени кабинки. По тавана тлеят отворени дупки. Могадорианците стрелят по полицаите, а те отвръщат на огъня. Шест преборва най-близкия могадорианец, грабва му меча, отсича ръката му, после скача през една от горящите преградни стени. С тръбата взривявам клатушкащия се еднорък могадорианец в гърба и той се превръща в черна купчина прах.

Забелязвам детектив Мърфи, който лежи в безсъзнание на пода. Шест се носи през лабиринта от преградени кабинки и върти меча си толкова бързо, че очертанията му се губят. Навсякъде около нея могадорианците се превръщат в прах. Полицаите се изтеглят през врата в дъното вляво, докато Шест се върти в кръг и разсича обграждащите я могадорианци. Продължавам да стрелям и унищожавам всички в периметъра ми.

— Ето там! — Сам сочи към огромна дупка, която извежда до някакъв паркинг.

Без да се колебаем, скачаме навън през искри и дим. Преди обаче да изляза навън в студената утрин, забелязвам камата и таблета ми на бюрото в офиса. Протягам се и ги забърсвам, а секунди по-късно вече следвам Шест и Сам до една дълбока канавка, която ни осигурява добро прикритие.

— Няма да говорим за това точно сега — казва Шест, като маха енергично ръце покрай тялото си.

Преди километър и половина тя изхвърли меча. Аз набутах тръбата на могадорианеца под един храст.

— Все пак кажи ми, у теб ли е?

— Не сега, Джон.

— Но у теб…

Шест спира рязко.

— Джон! Искаш да разбереш къде е сандъкът ти?

— В багажника на колата ли е? — питам, като повдигам извинително веждата си.

— Не — отговаря тя. — Пробвай пак.

— Скрит в някой контейнер за боклук?

Шест вдига ръце над главата си и силен порив на вятъра ме блъсва. Аз политам във въздуха и се удрям в масивен дъб. Тя върви към мен с юмруци, спуснати отстрани на тялото й.

— Как е тя?

— Коя? — питам.

— Приятелката ти, глупако! Е, струваше ли си? Струваше ли си да ме оставиш да се бия, заобиколена от могадорианци, заради твоя сандък, само за да видиш безценната си малка Сара? Струваше ли си да бъдеш арестуван заради това? Получи ли достатъчно целувки, които да компенсират факта, че физиономията ти отново е по всичките новини?

— Не — промърморвам. — Мисля, че Сара ни предаде.

— И аз мисля така — обажда се Сам.

— И ти! — Шест се завърта и клати пръст към Сам. — И ти се съгласи! Мислех те за по-умен, Сам. Ти, който си смятан за генийче, как така реши, че е страхотна идея да идете на единственото място в целия свят, което полицията със сигурност ще наблюдава?

— Никога не съм се наричал гений — казва Сам, вдига таблета, който бях изпуснал, и го избърсва от праха.

Шест продължава да крачи.

— Освен това, Шест, нямах друг избор. Говоря сериозно. Опитвах се упорито да накарам Джон да се върнем, да те потърсим и да ти помогнем.

— Така е — мърморя, вече изправен. — Не обвинявай Сам.

— И така, Джон, докато вие, двете влюбени птички, се прегръщахте и целувахте, аз си скъсах задника, за да ти услужа. Щях да съм мъртва, ако Бърни Косар не се беше превърнал в гигантското животно слон-мечка, за да ми помогне. Сандъкът ти е в тях. И съм сигурна, че вече е настанен до моя в пещерата в Западна Вирджиния.

— В такъв случай аз отивам там — казвам.

— Не, отиваме в Испания. Още днес.

— Не, няма! — изкрещявам, като четкам ръкавите си. — Не и преди да си върна сандъка.

— Е, аз отивам в Испания — казва тя.

— Защо точно сега? — пита Сам.

Нашият джип вече се показва отпред.

— Току-що бях в интернет. Нещата там са много сериозни. Преди час някой е прогорил огромен символ върху склона на планината над Света Тереса и той изглежда точно както белезите около глезените ни. Някой се нуждае от нашата помощ и аз отивам.

Скачаме в колата и Шест я подкарва бавно надолу по пътя, а двамата със Сам се скриваме на пода пред задните седалки. Бърни Косар лае от мястото до шофьора, доволен, че ще пътува отпред.