Питакъс Лор - Силата на шестимата

— Нали знаеш, че мога да те убия, когато си поискам? Без дори да си помръдна пръста.

— Така ли? — отговаря той и пристъпва напред, дъхът му вони на гранясало кафе. — Ами какво те спира?

— Пълната ми апатия и разбитото ми сърце — отвръщам. — Но в крайна сметка и двете ще отшумят и тогава просто ще стана и ще си тръгна.

— Нямам търпение, Худини 14 14 Хари Худини (1874–1926) — американски илюзионист. — Б.пр. — отговаря той.

Още малко и ще успея да го примамя да влезе в килията, а отключи ли вратата, двамата със Сам сме свободни като птички.

— Знаеш ли на кого приличаш? — питам го.

— Казвай — отговаря ми той.

Обръщам се с гръб и се навеждам напред.

— Дотук беше, боклук такъв — той посяга към контролния панел на стената и се затътря към вратата на килията, но оглушителен взрив разтърсва целия затвор.

Пазачът залита върху решетката, разбива челото си и се смъква на колене. Аз падам и инстинктивно се пъхам под леглото. Настъпва пълен хаос — крясъци и изстрели, дрънчене на метал и силни гърмежи. Включва се аларма и в коридора се задейства мигаща синя светлина.

Обръщам се по гръб, извивам ръце да хвана здраво веригата, свързваща китките ми. Като използвам краката си вместо лост, се изпъвам и разкъсвам на две веригата, която свързва ръцете и краката ми. Използвам телекинеза, за да отключа белезниците, и ги пускам на пода. Правя същото и с тези около глезените.

— Джон! — крещи Сам в коридора.

Изпълзявам до предната част на килията.

— Тук съм!

— Какво става?

— Тъкмо щях да те питам същото! — изкрещявам в отговор.

И другите затворници крещят през решетките на килиите си. Пазачът, който се сгромоляса пред килията ми, пъшка и се опитва да се изправи на крака. Кръв се стича от дълбока рана на главата му.

Земята се разтриса отново. По-силно и продължително от първия път. Отдясно по коридора с бясна скорост се носи мъгла от прах. За секунда оставам заслепен, но промушвам ръката си между решетките и изкрещявам на пазача:

— Пусни ме оттук!

— Ей, как си свали белезниците?

Виждам, че е дезориентиран, неуверено пристъпва ту на едната страна, ту на другата, не обръща никакво внимание на останалите пазачи, които бягат покрай него с извадено оръжие. Целият е покрит с прах.

Хиляди изстрели се чуват отдясно по коридора. Отговаря им рев на звяр.

— Джон! — пищи Сам с тон, който никога преди не съм чувал от него.

Погледите ни с пазача се срещат и аз се провиквам:

— Всички тук ще умрем, ако не ме пуснеш да изляза!

Той поглежда в посока на ревовете и върху лицето му се изписва ужас. Бавно се пресяга за пистолета си, но преди да хване дръжката му, оръжието се понася далече от него. Този номер ми е познат — виждал съм го във Флорида по време на една среднощна разходка. Напълно объркан, пазачът започва да се върти и накрая хуква да бяга.

Шест става видима пред вратата на килията ми, големият амулет все още виси на врата й и щом поглеждам лицето й, разбирам, че ми е ядосана. Освен това ми става ясно, че тя страшно много бърза да ме измъкне оттук.

— Какво става там, Шест? Сам добре ли е? Нищо не виждам — казвам.

Тя поглежда надолу по коридора и се съсредоточава върху нещо. И оттам комплект ключове се понасят по въздуха и падат точно в ръцете й. Тя ги пъха в металния панел на стената. Вратата ми се отключва. Изтичвам навън от килията и най-после мога да огледам коридора. Той е много дълъг, оттук до изхода има най-малко четирийсет килии. Но изхода го няма, както и стената, на която би трябвало да се намира той, вместо това се облещвам срещу рогатата гигантска глава на пикен. В огромната му паст се виждат двама от пазачите, а от острите му като бръснач зъби текат лиги, примесени с кръв.

— Сам! — изкрещявам, но той не ми отговаря.

Обръщам се към Шест:

— Сам е там вътре!

Тя изчезва пред очите ми и пет секунди по-късно виждам, че вратата на една от килиите се отваря. Сам се втурва към мен. Аз крещя:

— Добре, Шест! Давай да размажем това чудовище!

На сантиметри от носа ми се появява лицето на Шест.

— Няма да се бием с пикен. Не и тук.

— Шегуваш ли се? — питам я.

— Има по-важни неща, които трябва да направим, Джон — озъбва ми се тя. — Трябва незабавно да отидем в Испания.

— Сега?

— Сега!

Шест ме сграбчва за ръката и ме тегли след себе си, докато не развия пълна скорост. Сам е точно зад мен и с ключовете на Шест успяваме да минем през две двойки врати. Когато втората врата се отваря широко, се оказваме изправени пред седмина могадорианци с цилиндрични тръби, наподобяващи топове, и мечове. Инстинктивно посягам към камата си, но тя не е на мястото си. Шест ми подхвърля пистолета на пазача и ни спира зад себе си. Свежда глава и се концентрира. Водещият могадорианец се завърта, а мечът му разсича телата на двамата могадорианци зад него, превръщайки ги в пепел. Шест изритва могадорианеца в гърба и той се сгромолясва върху собствения си меч. Още преди той да умре, тя вече е станала невидима.