Кир Буличов - Селцето

— Странно разубеждаване — каза майката на Олег и веднага се обърна към него. — Наистина ли искаше да избягаш в гората?

— Тя лъже — рече Олег тъпо.

Той не умееше да лъже, но сега това не беше важно, лошото бе, че Лиз се оказа предателка. Тя се бе изплашила от майка му и искаше да й отклони вниманието.

— Не, Олег. — Лиз сякаш отгатна мислите му. — Не, не съм предателка, аз много те обичам и не се срамувам от това, че те обичам, и по-добре да умра, отколкото да те оставя да отидеш в гората.

Майката на Олег изведнъж се наведе. Тя познаваше Олег по-добре от всички на света. Измъкна изпод масата торбата.

— А това за какво е? — попита тя.

Лиз постигна целта си. Забравиха за нея.

Тя се изправи, наметна якето си и потърси падналата си обувка.

— Какво е това? Да ме убиеш ли искаш? Ти със сигурност искаш да ме убиеш. — Майката на Олег се самонавиваше, призоваваше гнева си.

— Аз си тръгвам — отрони Лиз, но никой не й обърна внимание.

Бурната сцена още не беше приключила, когато Старика надникна да види какъв е този шум, и като узна каква е работата, каза:

— Подозирах, че ще направиш нещо в този дух. Само че нищо няма да се получи, ние със Сергеев се договорихме днес да дежурим край оградата, а теб да те освободим от дежурство. Така че и без това щяхме да те забележим. Ех, глупост човешка…

— Това не е глупост.

— Това не е глупост, това е егоизъм — възрази майката на Олег.

— Знаеш ли, Ирина е права, това е също и егоизъм.

— Аз не заради себе си…

— Точно заради себе си искаш да бъдеш герой, заради себе си искаш да донесеш на ръце Мариана или да домъкнеш на гръб Дик.

— Вие нищо не разбирате!

Олег избяга от дома си както си беше по риза. Навън беше студено, той седеше на дръвника, в пустотата, не му се искаше да се връща, с цялата си кожа усещаше как го следят от къщите. И Лиз, и майка му, и Старика, и Сергеев. И никой не му вярва.

А там, в гората, се нуждаят от помощ.

Беше студено, много му се искаше да се загърне и да се скрие някъде, но без да се прибира вкъщи. И предателското му въображение започна да рисува картини на това как Мариана и Дик седят на гости на експедицията и се смеят, и ядат всякакви вкусни неща… Това не беше негово хрумване, беше го измислила Лиз, но мисълта се оказа доста удобна и беше трудно да не й се поддаде.

— Олег! — развика се майка му от вратата на колибата им. — Ела да спиш, ще се простудиш.

Наложи се да отиде, и без това цялото селце ги слушаше.

Олег не говореше с майка си, тя също мълчеше.

Той си легна, а леглото му като напук ухаеше на Лиз. На тялото й и на онази трева, с която беше намазала дланите си.

Олег искаше да мисли за Мариана и докато заспиваше, повика образа й в паметта си. Беше хубаво, но когато заспа, му се присъни, че се прегръща с Лиз, и той не можеше да направи нищо, за да се противопостави, макар и да разбираше, че това не е редно.

На следващия ден Казик започна да дялка стъпала в кората на дървото. Това беше уморителна, досадна работа, а и Казик беше гладен, както и Дик, който го сменяше.

През първия ден Казик издълба стъпала двайсет метра надолу, до счупен клон, стърчащ от ствола. Той остана доволен от здравината на оцелялата част от клона и издълба кората около него така, че да може да се закрепи въжето.

На следващия ден издълбаха стъпала още трийсет метра надолу. Дик можеше да се спусне по стъпалата, както и Казик, но Мариана се нуждаеше от подсигуряващо въже, тя беше най-слаба от всички. Мариана искаше да я оставят на дървото и да се спускат без нея, а тя да изчака, докато намерят помощ, но Дик отказа да направят така. Според него можеше да се окаже, че няма никаква експедиция или пък че вече си е тръгнала. Тогава щеше да се наложи да се връщат у дома — а това означаваше, че Мариана трябваше да живее сама на дървото десет дни или може би две седмици. За това време, както каза той, тя щеше да се превърне в скелет. Беше прав и Мариана повече не спори с него. Когато уговаряше момчетата да тръгнат без нея тя се опасяваше, че ще се поддадат на разпалените й уговорки и ще го сторят — а тя би умряла от страх и самота.

Казик намери малка дупка в ствола, прогони от нея отровна змия. Получи се още една база — място, където можеше да се закрепи въжето. А трябваха още три или четири такива бази до земята — тя беше много далече.

На четвъртия ден Дик се качи до останките от балона в облаците и донесе оттам още едно въже. Пътьом му се удаде да убие дървесен заек и те похапнаха, като донякъде се заситиха, и тъй като бяха изтощени от глада, проспаха десет часа. Вече беше изминала цяла вечност, откакто напуснаха селцето, а целта им беше почти толкова далече, колкото и първия ден.