Кир Буличов - Селцето

Отново млъкнаха. Олег седна зад масата. Искаше му се Лиз по-скоро да си тръгне, но тя нямаше такива намерения.

Най-накрая Олег се обади:

— Време ти е да спиш.

— Знам — отговори Лиз. — Искаш да си тръгна. Защо? Страх ли те е от мен?

— От никого не ме е страх.

— Тогава ела тук, измръзнах. Майка ти няма да си дойде скоро. Ще седи при Линда до полунощ — аз минах оттам. Линда плаче, а майка ти я утешава. Старика също няма да дойде, двамата с Вайткус играят шах. Знам всичко за всички.

— Аз трябва да тръгвам.

— Ти? През нощта?

Олег не отговори.

— А, знам. Господи, как не се сетих веднага! Нашето храбро момче ще избяга в гората да търси клетите си приятели, които пият чай и съвсем са забравили за него. Права ли съм?

— Млъкни!

— Защо трябва да млъквам? Не искам да отиваш в гората. Там ти непременно ще загинеш, а аз ще се чувствам зле без теб. Честна дума… — И изведнъж Лиз заплака — тихо, но искрено и тъжно. — Никому не съм нужна — повтаряше тя шепнешком. — Дори и ти искаш да се отървеш от мен…

Тя се сви върху леглото, сви се на кълбо и раменете й започнаха да потрепват.

На Олег му стана мъчно за нея. Той се приближи към леглото, протегна ръка и погали Лиз по рамото.

— Не, не бива. Всички се отнасят добре с теб.

— Не ми трябват всички — каза Лиз, хлипайки. — Само ти си ми нужен. Ти не разбираш това, никога не си изпитвал истинска любов и никога не си знаел какво значи да не си нужен.

Тя протегна ръка и меко привлече Олег към себе си. Той се подчини — какво, да вземе да се дърпа ли?

Лиз беше гореща — сякаш имаше треска или висока температура. Тя веднага прегърна Олег и започна да го гали и да го притиска към себе си, но не силно, а много нежно. Тя беше толкова беззащитна и нежна, че на Олег му беше приятно да я гали по главата и по раменете и той я утешаваше и й говореше, че не бива да се разстройва, че всичко ще е наред и ще полетят за Земята, непременно ще полетят, и всичко ще се оправи, само че го е страх за другарите им, защото, ако балонът е паднал, те може да се изгубят в гората. А Лиз му говореше, че тя всичко разбира, и разбира как Олег се тревожи за всичко, защото той е смел, много добър и го е грижа за другите. Тя говореше, че е правилно той да отиде сега в гората, но тя за нищо на света няма да го пусне сам, тя ще тръгне с него, тя ще го защитава, защото в гората е по-добре да са двама, тя никога по-рано не е била в гората, защото много я е било страх, но когато е с Олег, не я е страх от нищо, тя ще бъде с него винаги, както сега, ето така, в силните му прегръдки. И някак неусетно тя се настани в обятията му, нагоди се към ръцете му и се притисна с цялото си тяло към него. Вече беше почти тъмно — светилникът осветяваше само масата и не се виждаше торбата под масата и не се виждаше лицето на Лиз, само леко проблясваха очите и косите й…

— Ела при мен — шепнеше разгорещено Лиз, — ела при мен, мили мой, ще бъдем заедно с теб, винаги заедно, ще дойда с теб където искаш, дори и в гората, дори и на края на света, вярвай ми, моля те, вярвай ми, защото те обичам, целуни ме, ето така, и пак, моля те, не се извръщай, аз също искам да те целуна…

И Олег вече не разбираше къде е той, защото вече нямаше нищо освен горещата Лиз — тя беше във всички посоки, и това беше сладко и гъделичкащо…

Вратата изскърца така, сякаш са прекарали трион по желязо — страшно шумно. Веднага се чуха стъпките на майката на Олег.

Олег се изтръгна от ръцете на Лиз, а може би с усилие откъсна от нея собствените си пръсти и скочи на крака.

А Лиз седна в леглото и притисна ръце към гърдите си. Олег не толкова видя това в гъстия полумрак, колкото го почувства. И видя всичко през очите на майка си.

От изненада майка му се стресна.

— Вие какво? — извика тя. — Какво правите тук? Олег!

Стори й се, че е видяла Олег, после разбра, че това е Лиз.

— Аз нищо — изрече Лиз и Олег веднага я почувства много далечна. — Дойдох тук, с Олег поседяхме, поговорихме, сега си тръгвам, не се бойте.

— Това не го очаквах — каза майка му така, сякаш беше очаквала нещо друго, но не и това.

— А какво толкова? — Олег веднага стана агресивен, защото много се срамуваше.

— Сам се досещаш. И от теб не го очаквах, Лиз.

— Извинявайте. Толкова се притеснявах за Олег, той искаше да избяга в гората, да търси Марианка и Дик, съвсем сам, и аз го уговарях…

— Лиз, ти какво! — възмути се Олег.

Това беше долно предателство.

— Можеш да ми се сърдиш колкото си искаш — отговори Лиз, — но мен само ме е грижа за теб, знам, че да отидеш в гората ще е чиста смърт. Знаете ли, така исках да го разубедя, че дори му предложих самата аз да отида с него в гората, честна дума.