Кир Буличов: Селцето

— Какво има той? — попита Дик с надежда.

— Прибор, който може да намери органична материя.

Сали съобрази, че Дик никога не е чувал този термин, и започна да търси друг вместо него. Но Дик каза:

— Разбрах.

И наистина беше разбрал. Вайткус им преподаваше химия.

Катерът рязко се издигна над котловината.

— Само ще те помоля — обади се Дик — първо да направим един кръг над планините.

— Павлиш е прав, с биотърсача ще е по-лесно.

— Знам.

Тя беше съгласна с Дик. Никой от тях не го каза на глас, но и двамата разбираха, че ако хората са се заблудили, то в този мраз всяка минута можеше да се окаже фатална. Разбира се, ако на мястото на Сали беше Клавдия, тя никога не би се съгласила да губи време, кръжейки над снежните планини. Тя би доказала, че за доброто на заблудилите се е по-добре да се изгуби половин час, но да се отлети до станцията, а след това да се използва биотърсачът. Но Сали не беше толкова благоразумна. Така че те полетяха надолу, описвайки големи зигзази, обследвайки широка няколко километра ивица.

И се оказаха прави.

Когато се спуснаха до горната граница на облаците и осъзнаха, че ще се наложи да прекъснат търсенето, Дик зърна със зоркия си поглед черна точка върху снега далече вдясно.

— Завий! — закрещя той.

Точката беше неподвижна. Сали също я видя и така рязко завъртя катера, че Дик едвам се задържа в креслото си.

Точката бързо нарастваше и в този момент те видяха, че тя помръдва. Това беше странна безформена буца, чиито размери се увеличаваха. Вече се спускаха към нея, когато осъзнаха, че буцата всъщност са двама души, които, непрекъснато падащи и ставащи, бяха вкопчени един в друг и затова изглеждаха като едно същество.

Когато катерът се спусна в снега на двайсетина метра пред Сергеев и Олег, те не го видяха — бяха заслепени от снежното сияние. Пред очите на Дик и Сали, които изскочиха от катера, те отново паднаха и с усилие, глухо ръмжейки, започнаха да се надигат на колене.

— Олег! — закрещя Дик, хвърляйки се към бавно помръдващата се купчина от тела. — Олег, аз съм тук! Чуваш ли ме? Олег, това съм аз! Това сме ние! Долетяхме!

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6876

Издание:

Кир Буличов. Селцето

Руска. Първо издание

Коректор: Нели Германова

Водещ редактор на поредицата: Андрей Велков

ИК „Колибри“, София, 2012

ISBN: 978-619-150-011-6

Кир Булычёв

Посёлок

© Кир Булычёв

© Литературна агенция „Anthea Rights“ — Sofia

© Любомир Николов, Васил Велчев, превод

© Стефан Касъров, художник на корицата

Формат 84×108/32. Печатни коли 21

Предпечатна подготовка: „Колибри“

Печатница „Инвестпрес“

Йеронимус Бош (1450–1516) — холандски художник, изобразяващ греховете и моралното падение на хората. Използва образи на демони, полухора и машини, за да пробуди чувство на страх и обърканост и да изобрази човешкия облик на злото. — Б.пр.

Задачата за козата, зелката и вълка е следната: Един селянин трябва да прекара през реката коза, вълк и зелка. Но в лодката има място само за селянина и още едно нещо от трите. Ако остави вълка с козата, вълкът ще я изяде, ако остави козата със зелката, козата ще я изяде. Как селянинът да прекара стоката си на другия бряг? — Б.пр.

Сарафан — руска домашна женска дреха. — Б.пр.