Кир Буличов - Селцето

Издигна машината и полетя нататък. След пет минути се приближи към колоните и вече можеше да ги разгледа както трябва.

Осъзна, че най-много приличат на стволовете на дървета. Но стволове с диаметър няколко десетки метра и сякаш сплетени от множество въжета, всяко от които дебело три метра. Тъй като това сплитане беше безсистемно, на случаен принцип, то на някои места стволовете се разширяваха, преминавайки в грамадни буци, и цялото това съоръжение беше покрито с храсти, лишеи, малки дръвчета, израстващи от стволовете. А върху един чатал Павлиш зърна даже малко езерце, обкръжено с гъсти тръстики. После видя и пещера — хралупа, в която можеше да се побере триетажна къща, и даже му мина съблазнителната мисъл да се гмурне вътре с всъдехода, но си представи какъв отвратителен характер може да имат обитателите й, и размисли.

Кръжейки около ствола, Павлиш бавно издигаше машината и всеки следващ кръг беше все по-голям, защото на височина стотина метра започнаха да излизат изкривени клони, а стволът се точеше все по-нагоре и по-нагоре, докато не изчезна, и тогава Павлиш осъзна, че неусетно е навлязъл в ниските облаци, скриващи от него върха на дървото.

Павлиш включи прожектора. Силният лъч се промъкваше мъчно през мъглата и Павлиш можеше само да гадае кога клоните пред него са сплетени. Когато се приближи на пет метра от ствола, видя как лъчът се отразява от неподвижните червени очи на някаква твар, която наблюдаваше всъдехода, чакайки го да се приближи още повече, за да изпробва зъбите си върху него.

Изведнъж машината се разтърси и Павлиш даже си удари лакътя в пулта. Докато минаваше на ръчно управление, не можа да осъзнае веднага, че локаторът на всъдехода го е спрял и го е отвел встрани, за да не се блъсне в огромен хоризонтален клон — естакада с ширина десет метра, протягаща се в далечината към съседното дърво.

„Няма да успея да видя нищо повече, трябва да се върна тук, когато времето бъде по-хубаво“ — реши Павлиш. Е, ако това не беше диадема, бе поне сребърна огърлица. Беше му се удало да намери най-големите дървета в Галактиката, а това вече си беше откритие.

И Павлиш поведе машината нагоре на автопилот, доверявайки му се повече, отколкото на собствения си усет.

Тъй като се издигаше бавно, изминаха десет минути, преди всъдеходът да се измъкне от облачния слой.

Стана много светло. Необичайно светло.

Над главата му блестеше синьо небе, по-тъмно, отколкото земното, и на него пламтяха нарядко разположени звезди. Под всъдехода се стелеше като памук безкрайната равнина на облаците. Беше бяла и чиста и нищо не нарушаваше спокойствието й.

Значи, върховете на дърветата се криеха някъде в облаците.

„Като се прибера, ще видя, локаторът е фиксирал контурите на дървото.“ Павлиш обърна всъдехода и зададе курс към лагера, но засега не се спусна в облаците.

Съжали, че не се е сетил по-рано да се издигне тук. Изстрелваше в този чист простор скаутите си, а не се беше досетил каква забележителна психотерапия за потиснатия от вонящата гора човек е да се озове в простора на небето над опротивелите му облаци.

Толкова хубаво се дишаше тук…

Това също беше психологически ефект — Павлиш дишаше все този въздух, който беше в скафандъра.

— Отлично — изрече той на глас. — Сега, като ми стане тежко, ще летя тук.

— Къде? — попита Клавдия.

Оказа се, че връзката е включена и тя през цялото време беше слушала неговите въздишки, проклятия и разговори със самия себе си.

— Връщам се — каза Павлиш.

— Как беше полетът? — попита Клавдия.

— Много интересен полет — отговори искрено Павлиш. — И много красиво небе.

Добре се наобядваха. За щастие (все пак трябваше да има утешения) Сали беше взела за експедицията куп вкусни подправки и билки, Клавдия беше велик майстор на китайската кухня и ненапразно Сали беше казала на Павлиш, че групата им е прочута из цялото Далечно разузнаване с кулинарните си нововъведения. А разнообразието и изискаността в храната при далечните експедиции е особен разкош, непостижим дори на големите кораби, защото обикновено готвачите вървят по пътя на най-малкото съпротивление, подчинявайки се на инструкциите, написани на опаковките на сублимираните, консервираните и останалите полуфабрикати. Трябва да имаш желание и въображение, за да превърнеш сухата супа от печурки в приказен сос за пищен бифтек. А и пищността на бифтека се постига само при високоразвита интуиция: миг по-рано, миг по-късно — и бифтекът се превръща в стандартен къс месо, еднакъв на всеки кораб или база.