Кир Буличов - Селцето

Павлиш лениво отдръпна встрани недоядения пудинг — не можеше да погълне повече — и каза:

— Сега и аз възнамерявам да ви угостя, мои прекрасни дами, с приказно зрелище, каквото не сте виждали в Галактиката.

Той включи прожектора.

На екрана бавно летяха насекомите, влачени от въздушните мехури. Ето, те завиват към водата и плуват, проблясвайки в цветовете на дъгата като сапунени мехурчета.

Сали седеше на пода, обхванала колене с пълните си ръце.

— Колко жалко, че не дойдох с теб — каза тя тихо.

Павлиш забеляза, че тя за първи път се обърна към него на „ти“.

Клавдия продължаваше да работи. На масата пред нея лежеше разделена на гнезда плоска кутия с образци от скали. Тя преглеждаше спектрограмите, лекичко си подсвиркваше нещо едва чуващо се, непослушни коси се бяха измъкнали от прекалено опънатата й прическа. Лампата очертаваше отчетлив кръг върху масата. На Павлиш му се стори, че продължавайки да работи, Клавдия сякаш го упрекваше, че се развлича с любителски филми и отвлича Сали от важната работа. Не беше прав. Клавдия поглеждаше и към екрана, защото изведнъж подхвърли:

— Интересно, тази змия отлично знае как да се държи с мехурите. Тя ги прегрява. Значи, твоите коне имат навика да плуват в езерото. А тя има навика да ги лови.

Павлиш предупреди:

— Сега ще изгубя пробовземача си.

На екрана се появиха кръговете с разрохкана почва.

Сали ахна.

— Много разумен начин за издебване на жертвата — оцени Клавдия. — Най-различни хищници из цялата Вселена го правят.

— Включително и жените — пошегува се неудачно Павлиш.

Той очакваше отпор, но такъв не последва. Напротив, Клавдия изведнъж се усмихна.

— Не се бойте от нас, Павлиш. Но нима е приятно, когато нахлуят в дома ти с желязна пръчка?

Най-накрая дойде редът на гигантските дървета.

На екрана те изглеждаха далеч не толкова величествени, колкото на живо. На Павлиш даже му се прииска да помоли зрителките да не вярват на това, което виждат. Сивите размити стволове, потъващи в мъглата, ръчищата на клоните, езерото върху чатала…

— Камерата не може да върти очи като мен — обади се Павлиш. — Полезрението й е ограничено, въображението ни се подхранва от нелогичността на движенията на очите.

— Не, защо? — отвърна Клавдия. — Зрелището впечатлява.

— И много ли такива дървета има там?

— Според мен три или четири — в границите на видимост. По-нататък може да има и цяла гора.

— Навярно това не са дървета — предположи Клавдия. — Струват ми се по-скоро симбиотично съобщество — гора, приела такава форма. Нали виждате, че всеки ствол е сплетен от стотици стъбла, като въже от влакна.

— И всяко такова дърво е цял един свят — добави Сали. — Та нали там със сигурност живеят същества, които дори не подозират, че има още нещо извън пределите на дървото.

— Ще трябва да направим специална експедиция до това дърво — реши Павлиш. — За няколко дни.

— Може би да оставим тази задача на по-голяма експедиция? — усъмни се Клавдия.

— Искате да ме лишите от откритие, което ще ме прослави.

— Слава, не бива постоянно да мислите за сензации. — Клавдия изведнъж отново изгуби чувството си за хумор. — Ето, вижте. — Тя му подаде парче от тъмна скала, шлифовано от едната страна. През камъка минаваше широка златна ивица. — Това е златна жила — продължи тя. — Скаутите ми намериха тук планина, буквално пронизана от златни жили. Изключително рядко срещан феномен. Романтик като вас веднага би написал енергична статия и жълтите журналисти щяха да ви направят стотици интервюта — и още как, човек, открил златна планина! Но за мен това е само още един, и то доста незначителен щрих в общата геологическа картина на планетата.

Сали положи длан върху ръката на Павлиш, сякаш се опасяваше, че той ще отправи някоя язвителна забележка, и Клавдия се разстрои. Дланта на Сали беше топла и мека. Клавдия прекъсна монолога си и Павлиш осъзна, че не й е харесал жестът на Сали, който не й беше убягнал. Сали също разбра това и отдръпна ръката си. Настъпи неловко мълчание, което беше прекъснато от Сали:

— Пие ми се чай. Някой ще ми прави ли компания?

— С удоволствие — откликна Павлиш.

Той изключи камерата. Клавдия се наведе над масата. Тя замислено въртеше в ръка скалния къс със златните жилки.

След чая Клавдия изведнъж реши да се заеме с разтребване. Тя заяви, че през последните дни заради лекомислието на Павлиш станцията е изгубила своята хигиеничност. Павлиш не взе участие в разтребването, но тъй като няма как да се заемеш с нещо, ако устроят чистене в дома ти през нощта, отиде в лабораторията. Там полегна с една книга — не му се работеше.