Кир Буличов - Селцето

— Сядай — каза Сергеев.

Линда поздрави Олег, макар че се бяха виждали поне пет пъти през деня — освен това Линда носеше на Сергеев храна в работилницата. Напоследък тя често идваше при него и никой не се учудваше на това. Всички си мислеха, че тя ще се пресели при Сергеев. Майката на Олег дори казваше да побързат, какво толкова чакат — на Линда й е съвсем тежко без мъж с две деца — тя добре Знаеше какво е женска самота.

— Реших да направя балон — каза Олег.

— Защо? — попита Сергеев.

Той беше най-силният и надежден мъж в селото, нещо като водач на това малко човешко племе. Още здрав и „относително цял“, както казваше майката на Олег. Липсваха му само два пръста на дясната ръка. С Мариана си приличаха единствено по очите — сиви, светли, с дълги и гъсти мигли. Но лицето на Сергеев беше квадратно, тежко и навярно грозно, ако го погледнеш с чужди очи. Но в това лице имаше спокойствие и можеше да му се вярва. По-рано кумир на Олег беше Старика, който знаеше всичко, който беше Учителя. Но след завръщането от планините Олег все повече се привързваше към Сергеев. Той беше не само учител, но и майстор, и двамата с Олег имаха общо дело.

— Ще направим голям балон — каза Олег. — И с него ще полетим към кораба. Разбираш ли?

— Ти все пак седни. Марианче, направи чай на гостенина.

— Вече пих — каза Олег, но седна.

Линда стана и каза, че трябва да си върви — децата се страхуват и не могат да спят сами.

Олег винаги имаше чувството, че Линда се отнася студено към него, защото е станал причина за гибелта на мъжа й в планините. И не може да му го прости. Искаше му се да отиде при нея и да й каже, че не е виновен, нищо не помни, ухапала го е снежна бълха. Но така и не посмя да се приближи до Линда, която за една нощ побеля, когато узна, че Томас е мъртъв.

Сергеев гледаше подир Линда, Мариана също, и Олег си помисли, че тя не иска вместо нейната майка, загинала много отдавна, тук да живее Линда, макар всички да знаят, че Линда е тиха и добра.

— Продължавай — прекъсна мислите му Сергеев.

— Ако направим голям балон и изчакаме попътен вятър, ще можем с него да се изкачим в планините, дори да стигнем до „Полюс“. Представяш ли си каква икономия е това?

— Любопитно — каза Сергеев, който никога не спореше, преди да реши въпроса сам за себе си. — Голям балон. И ако дочакаме обратен вятър, ще можем и да се спуснем с него.

— И за едно лято да отлетим пет пъти до кораба. Разбираш ли, пет пъти.

Сергеев се засмя отривисто, сякаш кашляше.

— Точно пет ли?

— Точно пет. — Олег имаше чувството, че е намерил съюзник, а ако е така — смятай балона за излетял.

— Може ли да разсъждавам на глас? — попита Сергеев.

„Недей“ — искаше да отговори Олег. Сега всичко ще рухне. Сергеев не е като Старика, който разсъждава в общи черти. Сергеев сега ще открие истински слабите места.

— Ако направим балон — каза Сергеев — и той полети, това ще бъде полезно. Но първо, балонът е неуправляем. Да допуснем, че излетим, вятърът е попътен и се насочваме към планините. После вятърът се променя и ни отнася към заснежени хребети, където никой от нас не е бил. Падаме и загиваме или кацаме, но после не можем да открием обратния път. Как ще заповядаме на вятъра да ни отнесе точно в необходимата долина?

Олег погледна Мариана. Тя побутна към него чаша чай. Мариана беше на негова страна. Олег изведнъж се почувства като на изпит. Миналата година Старика им уреди — на него, Мариана и Дик — изпити, защото бяха пораснали и завършваха училище. Изпитът беше тържествен, всички жители на селцето, дори и малките деца се събраха под навеса до календарните стълбове. Старика задаваше въпроси, другите членове на комисията — Вайткус и голямата Луиза — също задаваха. Кой Знае защо, на Олег се паднаха далеч по-трудни въпроси, отколкото на Мариана и Дик, и той малко се обиди на Старика за тая несправедливост, а едва после разбра, че точно това е справедливо — Старика беше приготвил за всекиго въпроси, на които може да отговори. Тогава Олег изпитваше същото чувство като сега. Стегна се цял, като на лов, когато насреща налита чакал, и всички мисли бяха ясни и точни.

— Ако вятърът неочаквано се промени — бързо отговори Олег. — В балона трябва да се направи такова устройство, та да може бързо да слиза. Така вятърът няма да ни отнесе настрани. Просто ще кацнем на половината път и ще продължим пеш или ще изчакаме попътен вятър.

— Разумно — кимна Сергеев, — при условие че се наложи да кацате на равно място, а не над скали.