Кир Буличов - Селцето

Олег се стараеше да работи повече от Мариана, но въпреки всичко изоставаше и му се струваше, че никога няма да съберат водорасли за тая проклета мрежа. А трябваше тепърва да ги отнесат в бараката и там да ги проснат на пода да се сушат, а сушенето хич не вървеше — въздухът все още беше студен и влажен.

Най-много се противеше майка му. Перспективата за въздушно пътешествие на Олег я плашеше до смърт.

— Това е самоубийство — повтаряше тя на Сергеев. — И вие го допускате тъй равнодушно. Ако бяха ваши деца, никога нямаше да разрешите.

Думите й само дразнеха Олег.

— Скоро ще навърша двайсет години — отговаряше уморено той.

Изморяваше се както никога досега, защото Сергеев не прекратяваше заниманията с електроника, а и в работилницата имаше предостатъчно работа.

А когато и Вайткус се зае да го разубеждава, Олег изведнъж избухна.

— Аз, какво, да не работя по-малко от другите? Не строя ли мелницата? Не правя ли плуг? Никого не принуждавам. И ако се наложи да правя този балон съвсем сам, пак няма да се откажа. Сигурно и на братя Монголфие всички са им разправяли, че само си губят времето. А ако не бяха те, нямаше да долетим с космически кораб дотук. Всичко трябва да започне отнякъде.

Вайткус се разсмя. Бълбукащият смях извираше от дълбините на огромната му рижа брада.

— По-добре да не ги бе имало братя Монголфие — каза накрая той. — Сега щяхме мирно да си седим у дома.

— Не се шегувам — каза Олег.

— Жалко. Трябва да умееш да се отнасяш с чувство за хумор към себе си.

— Какъв ти хумор! Майка ми крещи. Луиза разправя, че не си струва. Старика твърди, че рискът е твърде голям, а останалите си мислят, че съм подхванал някаква детска игра. Защо никой не ме разбира?

— В общи линии ти наистина си играеш — каза Вайткус. — Хубава игра, но прекалено необичайна за нас, простосмъртните.

— Но нима всички не искате да отлетим оттук?

— Много искаме. Ние, възрастните, го искаме много повече от теб. Знаем какво сме загубили, а ти само се досещаш. Но дори в такъв странен социум като нашето селце се изграждат стереотипи за отношение към новото. И те слабо се различават от онова, което става в големия град. Да вървиш към кораба — това е разбираемо, всички са го правили. Да убиеш звяр — пак разбираемо. Иначе няма да оцелееш. Но да летиш до планините с балон — това е безумие. Детински риск. Това е мечта за Казик, а не работа за човек, на когото селцето се надява за съвсем други неща.

— Но пеш също е опасно.

— Пеш имате десет пъти повече шансове да стигнете. Пътят вече е известен. Ще бъдете екипирани по-добре, отколкото миналата година. И опит имате повече. Не, аз съм за традиционните пътища, макар че традицията е само отпреди година. Твърде много е заложено на карта.

Възраженията не спираха Олег. Но с изключение на Сергеев, който още през първите дни изчисли обема на балона и мощността на горелката и стигна до извода, че балонът може да полети, останалите се надяваха, дори бяха убедени, че от авантюрата нищо няма да излезе.

Дик, както и преди, не завиждаше на Олег. Стигаше му собственото превъзходство в онези житейски области, където беше непобедим. Той сам би полетял с балон, но не към кораба, а в обратна посока, към тайнствените гори и реки, които се криеха зад хълмовете. Там бяха неговите победи и изпитания. Дик искаше да види света отгоре, като птиците, но не смяташе за необходимо да споделя тия мечти. Затова Олег много се учуди, когато Дик също откри леговище на мустанги и донесе оттам цяла торба мехури.

Най-неочаквано срещу полета възрази и Лиз.

Олег я избягваше, доколкото може да избягваш някого в едно малко селце. И ако Лиз идваше у тях, той търсеше предлог да отиде в работилницата или да мине зад стената при Старика, та да не слуша женските разговори. Майка му го учудваше — с Лиз тя започваше да говори, и то с искрено увлечение, за незначителни, дребни неща, които не си заслужаваха да ги обсъждат. Добре беше, докато обсъждаха рецепти за разни оскъдни ястия и се съревноваваха в умението да съчетават сладките грудки с каша или сушени орехчета — това си беше тяхна работа. Но после им стана навик да одумват другите хора. Олег не искаше да ги слуша, но гласовете се чуваха дори през стената и така узна, че Линда зле възпитава червенокосата Рут, защото си мисли само как да докопа Сергеев, че голямата Луиза не храни добре Казик и той е толкова блед, а Марианка все погрознява и погрознява, нещо не й е наред с метаболизма (така каза майка му, Лиз не разбра думата, но веднага се съгласи). Някакво недоразвито дете — вече на осемнайсет години, а повече прилича на невръстно момченце. Тук Олег дори се разкашля, за да разберат, че ги чува, и Лиз кой знае защо се разсмя на висок глас. И той веднага си представи Лиз само по гласа, макар че изобщо не искаше да мисли за нея. Лиз беше най-дебелата от младото поколение. Тоест не беше дебела, а имаше дебели телесни части, друга дума Олег не можа да измисли. Дебели гърди и дебели бедра. Лиз често се смееше, когато разговаряше с Дик или Олег, а веднъж Олег засече как Дик гледа Лиз като плячка в гората. Веднъж, когато Лиз си тръгна, а Дик се върна от Старика и се приготви за лягане, майка му го попита дали не е време да помисли за семейство. Олег дори не разбра — В какъв смисъл?