— Така е. И трябва да благодарим на майка ти за това.
„И още как“. Иван потръпна вътрешно при мисълта за биографията на пенсионирания и болен Саймън без лейди Алис в уравнението. Тази биография вероятно би била доста къса.
— Когато са заедно, той е добре. Но напоследък маман се задържаше доста в двореца и го оставяше сам. А после се появи Шив, засвири на старите му струни и ето какво стана.
Грегор се замисли мрачно над „станалото“.
— Разбирам.
— Мисля, че Саймън има нужда да прави нещо. Не на пълен работен ден. От време на време. Нещо разнообразно. Не точно като предишната му работа.
— Това… ще трябва да го обмисля.
Сега Иван се надяваше, че дългото пътешествие на Саймън и лейди Алис е осигурило на Грегор време за въпросния размисъл. А и реално погледнато, въпреки изблика на императорски сарказъм, от който се беше оплакал Илян, в крайна сметка Грегор беше възприел именно неговия план за Арките, повече или по-малко. План, който, поне засега, сработваше отлично.
Тедж, която още четеше писмото на лейди Алис — понякога маман ставаше твърде многословна, — каза:
— О, добре, открили са новата сграда на ИмпСи. И тя не се намира срещу старата. Избрали са друг терен. С по-малко дупки отдолу.
— Това е добре. Освен всичко останало старата сграда беше много грозна — вметна Иван. — Майлс казваше, че единственото предимство да работиш в централата на ИмпСи е, че така не виждаш централата на ИмпСи.
— Поканили са Саймън да среже лентата, колко мило. Майка ти казва, че са искали да я нарекат на него, но той отказал, твърдо, така че засега сградата ще си кара без име.
— Е, сигурно все пак ще я нарекат на него. Посмъртно… — Иван извика на екрана следващото си писмо. — Ха. Това е от леля Корделия.
— Беше ми много приятно да се запозная с нея и с чичо ти, когато спряхме на Сергияр — каза Тедж.
— Същото казва и тя. Че й е било приятно да се запознаете. И непременно да сме се отбиели отново на връщане. Изглежда, не се съмнява, че ще ни позволят да се върнем… това звучи окуражаващо. Саймън и маман явно също са се отбили при тях на път към дома. Сигурно точно затова се е сетила да ми пише. Чуй: „Саймън и Арал се поразходиха до новото градче… двете с Алис най-после можахме да си поговорим на спокойствие… разказа ми всичко за престоя си на колонията Бета“. Да, мама писа и на мен за това, подробно… какво ?!
— Какво „какво“? — попита Тедж.
Маман явно не беше писала чак толкова подробно за Бета на единствения си син.
— Завела е Саймън в Сферата? Или той е завел нея?… Не, едва ли. Подозирам женски заговор, да. — Продължи да чете, намръщи се страдалчески, после простена по посока на лишения от лели и следователно невинен въздух: — И защо смяташ, че трябва да ми казваш всичко това, лельо?
Устните на Тедж трепнаха закачливо.
— И какво по-точно ти казва?
— Записали се за някакъв едноседмичен луксозен курс. Е, това не звучи прекалено… Ролеви игри? Защото маман сметнала, че това ще е по-лесно за Саймън, предвид опита му в секретни операции на младини. Първият ден бил доста труден, но след като маман убедила Саймън, че задължителният психотест на интересите не е разпит на вражеска територия, нещата потръгнали и… и… О, слава богу, край на темата. Следващият параграф е за новата яхта на комодор Джоул. Сергиярските морета не разяждат човешката кожа, за разлика от иланските. Извел ги на разходка с лодка. Добре. Никой не се удавил. Още по-добре.
— По-добре от какво? — попита Тедж. Иван подозираше, че още му се присмива вътрешно.
— Ами… просто по-добре. — Иван се оттегли в убежището на малкото достойнство, което може да събере мъж по шорти и с плодов момичешки коктейл в ръка. Отпи шумно.
— Трябва и ние да се отбием в Сферата на неземните удоволствия — каза замислено Тедж. — На път за дома. Е, Сферата е известна най-вече с курсовете си по еротични изкуства, каквито аз вече съм изкарала, но пак ще ми е интересно да я разгледам.
Иван не знаеше какво да мисли.
— Да… и на мен, но… какво, по дяволите, е „задължителен психотест на интересите“? Това никой не го е споменавал преди. — Дори Майлс.
Тедж се размърда с усмивка.
— О, знам какво е. От бетанските ни инструктори. Не е като тест с многовариантни отговори… по-скоро е като мозъчно сканиране, пускат ти различни образи и други сетивни стимули, записват реакцията ти и после я обработват с анализираща програма. Този курс е насочен към клиенти, които нямат много време, с цел да се запознаят с вариантите, които предлага Сферата, и да изберат онова, което им допада най-много. Освен това програмата е и нещо като скрининг за проблемни клиенти.
Читать дальше