Лоис Бюджолд - Сделката на капитан Ворпатрил

Иван не познаваше Топаз, но и той се надяваше на същото. Едно беше да обръснеш нечия коса, друго — да ампутираш краката на човек. Ампутацията уж била наказание, задето Топаз помогнала на барона и баронесата да избягат от плен. Значи доблестта и смелостта на младата жена в крайна сметка бяха възнаградени. Чудесно. Колкото до неизбежното отмъщение… за това Иван предпочиташе да не мисли.

— А брат ти Ерик? Ще пробват ли с криосъживяване? Какво са решили последно?

— Мм, да, но… ха. — Веждите й литнаха нагоре. — Явно няма да бързат с криосъживяването. Нали знаеш, че Престен завладяха станцията с помощ отвътре? Е, явно Ерик е бил тази помощ. Явно му е било омръзнало да чака наследството си. А после, за награда, онези от Престен са го убили, почти, което, логично погледнато, е можело да се очаква… или пък той е разбрал, че играта загрубява, и се е обърнал срещу тях. По думите на Риш поне не е кроял отцеубийство. Договорката му с Престен била татко да се оттегли принудително, но после някой е измислил начин да си спести този разход. Татко и Баронесата сигурно са знаели за ролята на Ерик, но не ми казаха нищо, докато бяхме на Бараяр, нито думичка… Боже, къде му е бил умът на Ерик! А уж е толкова разумен и прочие. Предполагам, че ще го държат в резерв още известно време, в случай че Звездичка и Гъли не се разберат за наследството. Един вид — или ще си изгладите противоречията, или вадим Ерик от фризера…

Иван побърза да прогони представата как използват криокамерата на Ерик Арка за помощна масичка в шефския кабинет на компанията, макар че… кой знае.

— Добре де… ще го съживят ли изобщо?

— Сигурно, след няколко години. Когато Звездичка и Гъли вече са затвърдили позициите си. И тогава той ще е малкото братче. — Иван хич и не искаше да знае що за семейни спомени пораждат злата усмивка на жена му. — С други думи, вътрешната политика на Къща Кордона постепенно се връща към нормалното. Слава богу , че съм тук, а не там… — Златните монети на гривната й звъннаха, когато потри стъпало в крака му.

— И аз благодаря на бога, че си тук — каза Иван без грам колебание. — Нещо за Биърли пише ли?

Тедж прегледа набързо писмото до края.

— Май не. Но ако го е сполетяла някаква беда, Риш със сигурност щеше да го спомене… предполагам… така че сигурно е жив и здрав.

— Аз имам писмо от него. Твоето откога е?… — Проверката показа, че писмото на Биърли е изпратено близо седмица след писмото на Риш, което беше добре. Засега. — За разлика от Риш, Биърли обича да пише, надълго и нашироко. Макар че да откриеш ценната информация в писмата му е като да търсиш месо в онези кюфтета, дето ги продават на Големия площад… Мама му стара! — Иван се надигна рязко и едва не преобърна хамака.

Тедж го погледна стреснато.

— Сещаш ли се за онова нещо, брошката, дето баба ти я намери в бункера? Дето изпадна от някаква стара дреха?…

— Да?

— Биърли най-после е разбрал какво представлява проклетото нещо.

— Аз реших, че е някакво портативно биооръжие, което висшите сетагандански дами са носели на ревера си. Не казах нищо, защото ситуацията беше достатъчно сложна, а исках нашите да се изнесат от Бараяр по най-бързия начин. Освен това реших, че ако баба иска да го използва срещу Престен, това си е нейна работа. Брошката няма нищо общо с Бараяр, нали?

— Няма да повярваш какво е. Луда работа. — Иван примигна. — И определено има общо с Бараяр. Много общо. Явно мънистата на брошката са съдържали стотина хиляди генетични кода във вид на спори. Генетичен материал от бараярци, родени в окръг Ворбара преди края на Изолацията. Брошката е съдържала целия архив на проклетата им генетична лаборатория!

— Ужас. — Тедж се поколеба. — Бараярците много ли ще се ядосат?

— Не знам… Така де, ние изобщо не сме знаели за онзи сетагандански проект.

— Но вече се знае, предполагам. Биърли е докладвал, нали?

— Даа… — Иван продължи да чете. — Нали си даваш сметка, че някой откачалник би могъл да клонира всичките ни предци? Чудя се дали има генетични проби и от известни хора…

Тедж килна замислено глава.

— Това може да се окаже доста печелившо, между другото.

— Какво, да си купиш собствен клонинг на принц Ксав? Или още по-лошо, на лудия император Юри?… Небеса. Не!… — Очите му се разшириха, докато дочиташе писмото. — Лейди гем Естиф е предложила да ги продаде на Звездната ясла!

— Това е ужасно! — каза Тедж, но после продължи разсъдливо. — И тъпо. Трябвало е да ги предложи и на Бараяр, и на Звездната ясла, за да наддават! Най-малкото! Чудя се защо не го е направила. Баронесата не би допуснала такъв пропуск. Какъв е смисълът да провеждаш търг само с един участник?