Лоис Бюджолд: Сделката на капитан Ворпатрил

— Погледни го така, татко. Тръгвате си от Бараяр свободни, с безплатен полет и с щедра военна плячка. Да не споменавам тайния съюз с императора. Не се сещам за друг барон, който да е изтъргувал дъщеря си толкова добре. Това е кралска сделка, нищо че тук са склонни да омаловажават тези неща. — „Бараярци!“ — Дали щеше да получиш всичко това, ако не се бях омъжила за Иван Ксав, как мислиш?

— Мм…

— Сключихте страхотна сделка. Недейте да прецаквате нещата!

— Но аз не съм се пазарил! За него! — отвърна той с нещо средно между възмущение и безсилие. Не като барон, а като баща. — А винаги съм искал да сключа страхотна сделка за твоя брак!

— Знам. — Усети как ъгълчетата на устните й се вдигат нагоре. — Виж, Иван Ксав е подарък .

И се наведе напред — без да се повдига на пръсти — и го целуна по бузата. Това успя да го разсее, да отклони мислите му от безсмисления спор. Той я потупа разсеяно по рамото, а Тедж го поведе назад и отново хвана под ръка своя бараярски съпруг.

— Е… оставям я на твоите грижи, капитан Ворпатрил. — Баща й се здрависа официално с Иван Ксав. Присви очи, задържа ръката му и го прониза със студен поглед. — И гледай да се постараеш, защото ако чуя друго, ще те намеря, повярвай ми.

— В това изобщо не се съмнявам, сър! — увери го Иван Ксав. Трепна под тежестта на погледа и хватката на ръката, но само толкова, отбеляза си с гордост Тедж и каза през зъби:

— Това не е необходимо, татко.

— Да, да, Тедж, миличка…

А после всичко се сведе до последни прегръдки и целувки, сбогуване на висок глас и сълзи в очите, щракването на сребристите куполи, мъркащия звук на двигатели и… тишина. Златна като сетагандански монети, че и отгоре.

Иван Ксав изтри ръка в панталона си и попита жално:

— Вие джаксънианците така ли си казвате „обичам те“ — като питате „кого мога да убия за теб“?

— Не, само татко го прави — въздъхна Тедж. — Баронесата обаче е по-опасна. Тя може и да не те попита.

— Ъъ — каза Иван Ксав.

— Попрочетох това-онова от вашата история — каза Тедж и го прегърна. — Затова не ми казвай, че някои от твоите предци не са разсъждавали по същия начин. Като започнем с прословутия подарък, който твоята леля Корделия направила на чичо ти Арал за Зимния празник, а тя дори не е бараярка! Отрязани глави, моля ви се!

— Била е само една — възрази Иван Ксав. — А аз — добави и се изпъчи — съм един много по-модерен бараярец.

Тедж се усмихна широко.

— Не се съмнявам в това, лорд Ворпатрил.

Рано сутринта на следващия ден се явиха пред императора. Срещата беше много кратка.

— Ила? — каза Иван тотално объркан. — Къде, по дяволите, е Ила?

Старши военен аташе в бараярското консулство на планетата Ила сигурно би било по-вълнуващо назначение, ако в консулството имаше младши военни аташета. Или други служители освен консула — угнетен, измъчван от носталгия и леко алкохолизиран мъж, който броеше дните до пенсионирането си. Иван и Тедж бяха пристигнали в така наречената индустриална столица на планетата, градче два пъти по-малко от Нови Евиас, по средата на местната зима, която явно се отличаваше със студ, дъжд, мъгла и скука. Тедж, която още страдаше от мъчителна скокова болест след твърде много преходи в разстояние на твърде кратко време, посрещна студа — както и влажния мрачен апартамент, в който ги настаниха — с тих стон, защото за повече нямаше сили.

Е, тая нямаше да я бъде. Иван се стовари върху консулството с умерена скорост — поне според стандартите за спокоен ден във ворбарсултанската имперска щабквартира — и се зае да приложи към задълженията си високоефективния работен стил на столичния отдел Операции. Когато приключи със своите задължения, се зае с тези на консула. Бързо установи, че деветдесет и пет процента от делата на консулството пристигат по планетарната мрежа, която си беше напълно адекватна, което на свой ред означаваше, че консулството би могло да се намира във всяка друга точка на планетата, стига тя да е близо до космодрум. Проучването за варианти с по-приятен климат не му отне много време. В края на третата седмица от назначението си Иван вече бе преместил консулството, с все документацията, комтаблата, консула и другите партакеши на един голям прекрасен остров близо до екватора, а в новия бюджет бяха останали достатъчно пари да наеме секретар. Тедж откликна на тропическата светлина като цвете. В края на първия месец Иван беше организирал работата си така, че да виси в консулството три предобеда седмично с по някой допълнителен час при нужда или бърза визита до орбиталните станции, а останалото време беше шапка на тояга и попътен вятър в платната.