Лоис Бюджолд - Сделката на капитан Ворпатрил

„Аз се сбогувах с вас. Но явно никой не е забелязал“. Макар че всички те си бяха имали други грижи, факт.

— Освен това знаеш, че страдам от скокова болест. А това са десет скока. Пет в едната посока и пет в другата.

— Ти… може пък да решиш, че няма да се върнеш. Може да промениш решението си, когато стигнем до Пол. Да решаваш свободно.

„Да, знаех си аз, че имаш таен план“.

— Това би означавало още скокове. А и… — Тедж си пое дълбоко дъх само отчасти за да събере смелост — тук също мога да решавам свободно. Тук и сега. И вече съм решила. — „Какво искаш, майко, да го изкрещя с цяло гърло ли?“

Не се наложи, за щастие. След кратка пауза Баронесата каза:

— Е, тук ще си в по-голяма безопасност, изглежда. Поне в близкото бъдеще.

Тедж си напомни, че семейството й няма да си отиде право у дома. Щяха да останат на станция Фел, където старият барон, поне докато държеше кормилото, щеше да им осигури безопасно, пък макар и временно убежище.

— Биърли ще е с вас — каза тя, а после млъкна колебливо заедно с Баронесата. — Той, както и сандъче с колко… четиристотин милиона бараярски марки?

— Това са само сто милиона, обърнато в бетански долари — не пропусна да изтъкне Баронесата. — Няколко сериозни подкупа, шепа компетентни наемници и край. Пет процента! Как ни преметна само онзи хитрец Грегор! — Което, съобрази Тедж, не беше непременно лична критика към императора.

— Сигурна съм, че с татко ще се справите някак — успокои я Тедж. — С парите имам предвид. И двамата сте много умни.

— Няма да е лесно — изсумтя Баронесата. — А когато пипна онези от Престен, възмездието ще влезе в учебниците по история .

— О, да, накарай ги да си платят — съгласи се ентусиазирано Тедж с надежда да тласне мислите на майка си в тази по-позитивна насока. По нейните стандарти тоест.

— Какво толкова намираш в това бараярско момче? — попита войнствено Баронесата въпреки усилието на Тедж да я отклони. — Не ми изглежда достатъчно амбициозен .

— Мм — каза Тедж. „Недостатъкът за един е предимство за друг?“ — Питаш защо го харесвам? Ами… сигурно заради всички неща, които той вижда в мен. — „И които вие не виждате“.

Баронесата я измери с поглед.

— И какви са те, миличка? Освен фигурката ти, предполагам. — И помете с жест този аргумент като нещо, което е очевидно, получено е даром и има значение единствено за Иван Ксав.

„Много са, Баронесо“. От друга страна, имаше ли смисъл да си блъска до кръв главата в стена, която скоро щеше сама да се махне от пътя й? Съвсем скоро при това, само след един час. Защо да не подходи към проблема, както би го направил Иван Ксав? Да изчака, докато проблемът изчезне от само себе си? Чудесен подход, така спокоен. Двете с Баронесата да живеят на различни планети би имало много плюсове и един най-голям — че така най-сетне ще спрат да се измерват една друга и да си дялат треските. Усмихна се, наведе се напред и млясна майка си по бузата.

— Неговата фигурка също не е за изхвърляне.

— Стига, Тедж! — И все пак ръката й се вдигна неволно към целунатото място.

Точно тогава баронът и Биърли се върнаха — баронът се разшета шумно още от вратата, — а Иван Ксав се появи по петите им и това сложи край на тежкия двубой майка — дъщеря. Засега. Поредният двубой. До следващия път. „Никога не се променяй, Баронесо“ — помисли си Тедж, с пълното съзнание че майка й няма да се промени, без значение какво си пожелава или не си пожелава дъщеря й.

Тедж, Риш, Биърли и Иван Ксав са събраха за няколко минути в хола до купчините приготвен багаж.

— Е, как мина със сер Имола? — обърна се Тедж към Би.

— Лаконично — каза Би. — Пратиха ме там като спирачка за дълги разговори, но присъствието ми се оказа излишно. Онзи тип се сдуха още след първото изречение. — Отнесе се за миг, после добави: — А и затворническото оранжево категорично не е неговият цвят. Всичко мина задоволително, много задоволително.

— Ами ти? — попита Иван Ксав.

Биърли направи гримаса, но погледът, който хвърли изпод мигли на Риш, притъпи жилото на демонстративното му възмущение.

— Аз ли? Аз се претрепах от тичане, какво друго. Ще трябва да наема фирма, която да освободи апартамента ми и да прибере всичко на склад. Приготвих си багажа снощи — на пожар, все едно се чудиш кое по-напред да спасиш от горяща къща. Официалната версия е, че съм се изнесъл по спешност, преди да ме арестуват по подозрение в съучастничество с твоите роднини с цел грабеж в големи размери. Ще ставам бараярски ренегат — каза и се изпъчи. — Нещо като укротяването на опърничавия.