Лоис Бюджолд - Сделката на капитан Ворпатрил

— Един бетански долар? — чу се тихо и въпросително откъм другия край на реда.

Грегор не обърна внимание на прекъсването.

— Така или иначе, струва ми се разумно да предвидим и запорираме известна сума, която да бъде използвана за евентуалното събаряне на сградата и разчистване на терена.

— Мм — каза Шив.

— Много по-неотложно е предвиждането на средства за отстраняването на всякакви замърсявания и увреди, предизвикани от микоразлагащия агент, които моите експерти успеят да открият. Няма да допусна тази операция да остане недофинансирана.

Лицата на двамата представители на Имперския научен институт грейнаха.

За разлика от тях, Шив се умърлуши. Но явно дори той беше научил нещо важно за Бараяр от тази среща, защото не тръгна да спори. Да се заинати точно по този пункт би било катастрофално за сделката, по-обидно за домакините дори от дребното заяждане за обезщетенията при смърт.

Една съвсем лека усмивчица накъдри устните на Грегор.

— Смятам обаче да проявя и известна щедрост. За да ускоря завръщането ви на Джаксън Хол, ще ви осигуря, пардон, ще ви подаря един скоков кораб. Невъоръжен, но както разбрах, доста бърз. — Грегор махна към тавана, вероятно имайки предвид нещо в орбита около планетата.

Новината явно свари Биърли неподготвен и той изграчи изненадано:

— Яхтата на Вормерсиер? Ще им пробутате… — започна и млъкна по средата на изречението.

— Доколкото разбрах, вътрешното обзавеждане на кораба търпи критика, но механиката му е първокласна. Извършената инженерна проверка го гарантира. Ворутиър — Грегор погледна към Биърли — е пътувал с въпросния кораб и може да го потвърди.

— Ъъ, да, той… върви.

„И ще е най-добре ако иде възможно по-далече от Бараяр“ — сякаш казваха веждите на Грегор.

— След като приключите с него, може да го продадете и да задържите парите.

Шив събра пръсти пред себе си и за пръв път тази сутрин се усмихна доволно.

— О, да, непременно ще го направя.

— Другият подарък, който смятам да ви направя, за да си го отнесете у дома, е мой личен офицер за свръзка. Опитен агент от ИмпСи, който освен това вече е нещо като зет в семейството. А доколкото разбирам, при вас бизнесът и семейството вървят ръка за ръка. — Грегор махна към Биърли, който седеше до Риш на втория ред. Тя се обърна и го погледна изненадано.

Офертата явно не беше новина за Би — кога, по дяволите, бяха намерили време да се срещнат и да говорят Биърли и Грегор?

— Това би било съвсем… ново — каза със слаб гласец Би. Горкият, явно трудно смилаше предложението. Не, нареждането всъщност. Заповедта.

Риш се отърси от собствената си изненада и каза:

— Аз ще ти помогна да свикнеш, Би. Така де, ти ми помогна, сега е мой ред.

Шив се обърна и я погледна замислено.

Алегре вметна окуражително:

— Твоят наблюдаващ офицер от вътрешния отдел ми сподели, че си започнал да скучаеш, Ворутиър. И че според него имаш нужда от ново предизвикателство.

„Не, нямам!“ — казваше впереният в скута му поглед. Но така и не събра смелост да погледне Алегре.

Генералът продължи:

— Оставям на теб и Арките да измислите правдоподобна история защо и как си се озовал при тях, но като гледам, няма да ви е трудно. — И стрелна Риш с тънка усмивка.

Шив и Удин се спогледаха и Удин каза:

— Възможно ли е да поговоря насаме със съпруга си за няколко минути?

— Разбира се — отвърна Грегор.

Излязоха в коридора — и там нямаше да са „насаме“, защото имаше охрана, но поне нямаше да се чуват от залата. Забавиха се доста дълго, време, което останалите използваха за раздвижване и набези към масата с кафето и пастите и към тоалетната в съседство. Алегре и Саймън накараха полковник Ото да пусне още няколко пъти цветната холограма на потъващата централа, при различни скорости. Изражението на Саймън беше трудно за разчитане: явно беше обаче, че намира светлинното шоу за изключително интересно.

Накрая Шив и Удин все пак се върнаха и застанаха рамо до рамо пред Грегор.

— Грегор Ворбара — каза Шив, — искрено вярвам, че вие сте достоен внук на своя прославен дядо Ецар. — Протегна ръка. — Споразумяхме се.

Грегор стисна ръцете и на двамата, поред.

— Бароне. Баронесо. — Не би могъл да добави „благодаря ви“, предвид обстоятелствата, но все пак каза: — Желая ви успех в бъдещите начинания.

Шив понечи да се обърне, но в последния момент спря и погледна Грегор в очите.

— Император Грегор. Мога ли да отправя към вас една молба от лично естество?