Лоис Бюджолд - Сделката на капитан Ворпатрил

Грегор се обърна към публиката.

— Доктор Алегре, направени ли са тестове, които да потвърдят тази хипотеза за пречистването на водата?

— Това… лесно може да се направи — отвърна Сюзан Алегре.

— С други думи, тестове не са правени. Моля, възложете тази задача на хората си и докладвайте в най-къс срок.

— Да, сир. — Тя сведе глава към комуникатора на китката си.

— Добре, доктор Уедел. Вярвам, че и занапред ще следите отблизо речното съдържание — каза Грегор и го отпрати с жест да се върне на мястото си до административната директорка на института. Двамата моментално събраха глави. Иван предположи, че си разменят реплики от сорта на: „Браво, не оплеска работата“ и „А какво ще стане сега с финансирането ни?“. Ото, изглежда, не вярваше и на дума от казаното. Същото важеше и за Алегре, но него жена му щеше да го укроти по-късно.

Грегор обходи с поглед двата реда Арки; Арките също го гледаха. На Шив безизразната физиономия му се получаваше много добре. Удин прокара пръсти през късата си коса. Лейди гем Естиф изглеждаше готова да изправи своите сто и трийсет години срещу всичко, което Бараяр би понечил да прати срещу нея.

— Така… третият аспект, по който остава да поговорим…

„А Грегор никога не говори наизуст по никой аспект, най-малко по политическите…“

— … е свързан с добруването на империята като цяло.

Тъмните очи на Шив внезапно се присвиха. Напрежението в тях почти се доближаваше до напрежението в очите на императора.

— Както вероятно си давате сметка, Бараяр няма интерес към агресивни начинания в местното космическо пространство на Джаксън Хол. Предполагам още по-ясно си давате сметка обаче, че това ще се промени, ако Сетаганданската империя се опита, било директно, било чрез подставени лица, да придобие контрол над вашите точки за скок. Според моите аналитици в момента Къща Престен се явява в ролята на такова подставено лице, марионетка, ако щете, и обмисля стратегия за монополизиране на скоковите маршрути.

— Другите Къщи — каза с басовия си глас Шив — досега винаги са успявали да осуетят такива опити. За тази цел дори сключват съюзи помежду си, макар и временни. Случвало се е неведнъж.

Грегор отвърна съвсем спокойно:

— Две от петте Къщи вече са история. Останалите три ще ги последват.

Шив сви рамене.

— Фел е костелив орех.

— Барон Фел е много стар. Според последните ни доклади.

— Така е — измърмори Удин.

Грегор не мигна.

— Истина е, че Бараяр не би се отказал от съюзник на Джаксън Хол. Един съюзник, забележете, а не пет. Пет биха дестабилизирали крехките ни отношения със Сетаганда. В тази връзка, най-добре ще е, ако въпросният съюзник не афишира връзката си с нас. Един съюзник, таен .

— За десет процента от съдържанието на бункера — подхвърли Шив — бихте могли да намерите повече от една Къща за продан.

— Да. Но никакви пари не могат да гарантират продължителна лоялност. Предпочитам съюзникът ни да поеме ангажиментите си по силата на своята свободна воля.

— Хм.

Грегор вдигна пръст.

— Десет процента — без разходите.

Шив вдигна въпросително вежди.

— По някакво чудо — продължи Грегор — катастрофата от предишния уикенд не взе човешки жертви.

— Тоест казвате, че няма да търгувате с човешки животи, така ли?

Грегор го изгледа хладно.

— Тъкмо напротив. Аз ежедневно търгувам с човешки животи. Те са монетата, с която Бараяр плаща всяка моя грешка, откакто навърших двайсет години. Означава обаче, че първата точка в разходната част няма да е щедри обезщетения за семействата на загиналите.

— Разбирам — каза Шив.

— Продължете, моля — каза Удин.

— Вместо това ще започна с всички оперативни разходи от миналата седмица насам, възникнали във връзка с тази извънредна ситуация.

Шив кимна бавно, сякаш да каже „това е справедливо“, но Удин сложи ръка върху неговата и той се въздържа от други преждевременни реакции.

— Освен това по всичко личи, че ще имаме нужда от друга сграда за ИмпСи.

Шив стисна едва доловимо зъби; Саймън, от друга страна, преглътна, сякаш преглъщаше екзалтиран и крайно нетипичен вик на искрена радост. Гай Алегре, който беше приседнал нервно на ръба на седалката си при този нов и по-мащабен обрат в разговора, се облегна доволно назад, сякаш на свой ред да каже: „Я да чуем“.

— Колкото до старата сграда… предвид настоящото й местоположение старата сграда практически не подлежи на оценка. Може да се каже, че е безценна историческа реликва.