Лоис Бюджолд - Сделката на капитан Ворпатрил

— Уви, наистина — въздъхна Грегор и стрелна притихналите Арки с недотам приятелски поглед.

— Ядосан ли е? — прошепна Тедж в ухото на Иван.

— Не още — прошепна в отговор той. — Шш, тихо.

— Е, каква е вашата теория? — попита Грегор. — Като бивш аналитик от ИмпСи.

Галени определено изглеждаше измъчен въпреки храбрите си усилия да го прикрие. Иван се зачуди дали комарецът не си повтаря наум АБВ-то на Илян — „Акуратно, бързо, важно“, — навярно с добавката: „Изберете си две от трите“.

— Имам чувството … — силното ударение подсказваше колко ниско стои тази дума в личната му класация, — че Абелар е бил един от многото мъже, които са се оказали отделени от своите части, присъединили са се към други войници със същата съдба и тези новосформирани подразделения са продължили войната по собствена инициатива и с наличните средства. Което още не доказва чия страна е взел Абелар. Ако разполагах с повече време, бих насочил разследването към старите му бойни другари, бих разпратил наши агенти да открият живите сред тях и да ги разпитат.

Иван погледна Алегре. Генералът беше примижал болезнено и навярно редеше молитва наум: „Моля те, Грегор, нека не е тази седмица“.

Грегор може и да беше чул молитвата. Така или иначе, каза следното:

— Как върви изпразването на бункера?

Гъли скочи на крака.

— Ако позволите да изтъкна аргумент от бараярското право. Ваше, ъъ… сър. — Е, явно беше запомнила поне това от краткия инструктаж на Иван. „Не, не се обръщай към него със «сир». Той не е ваш владетел, а «сир» означава «господар», следователно не ви е «сир».“ Както и да е, Грегор й кимна да продължи. — Според бараярския закон се полагат десет процента от стойността на находката на онзи, който е намерил изгубена вещ, включително исторически артефакти, конфискувани от окръжните или имперските власти.

— За бога, Гъли, това се отнася за изгубени портфейли — измърмори под нос Иван. Сигурен беше, че само Тедж го е чула, но явно не, защото Гъли му хвърли яден поглед, преди да продължи решително:

— Къща Кордона би искала да предяви колективен иск върху десет процента от съдържанието на бункера, старото работно място на лейди гем Естиф, на основание че без нас то никога нямаше да бъде открито.

— Чак пък никога… — измърмори Илян.

— Непокътнато — възрази моментално Гъли. — Бъдещето крие много въпросителни. Например: кой би го открил след неизвестен брой години и колко би могъл да изнесе под носа ви, преди вие да се сетите, че долу има нещо.

Грегор вдигна ръка да ги усмири.

— Наясно съм със закона, който цитирате. Ще се върнем на този въпрос по-късно.

„ Ние ще се върнем?“ — отбеляза си наум Иван. „Ние“ като обикновено множествено число, или императорско „ние“? Така или иначе, в проблясък на рядка съобразителност, Гъли кимна и си седна на мястото.

Грегор каза:

— Моля, продължете, комодор.

Галени кимна и продължи:

— Помолих професор Хелен Вортис и екип по неин избор да се заемат с консервацията на всички документи, писмени и дигитални, с чиято евакуация приключихме вчера. Понастоящем документите се съхраняват под охрана в Имперския университет. Проучването и консервацията им тепърва започват.

Грегор махна подканящо с ръка — „И?…“

— Предварителната ни оценка за стойността на останалите находки, които успяхме да инвентаризираме и евакуираме на този етап… данните ми са от тази сутрин, проверих, преди да тръгна насам… — Галени се изкашля да прочисти необяснимо пресъхналото си гърло, — възлиза на три милиарда и деветстотин милиона марки.

Грешка, поправи се Иван, нека бъде „ обяснимо пресъхналото си гърло“. Грегор, който беше приседнал на ръба на масата с комтаблото, буквално залитна. Шив потърка челото си, а лицето му се изкриви като на човек, страдащ от най-острата екзистенциална болка в историята на човечеството.

— Почти четири милиарда марки, Дъв? — попита Грегор. — Сигурен ли си?

— Говоря за онова, което успяхме да прегледаме. По план до края на седмицата трябва да приключим с горното ниво. Нямам абсолютно никаква представа какво ще намерим на долното.

— Горе-долу каквото и на горното, ако не греша — измърмори лейди гем Естиф.

Залата се смълча. Присъстващите гледаха отнесено, заети с проста аритметика.

— Нека отбележа също — отбеляза Дъв, възстановил строгия си професионален тон, — че настоящата стойност на произведенията на изкуството е значително по-висока, отколкото е била преди сто години. Един вид амортизация с обратен знак. Чудя се обаче… би трябвало доста хора да са знаели за бункера и съдържанието му, защото такова количество и асортимент не са довлечени там от един човек. Не мога да си обясня защо сетаганданците не са направили опит да измъкнат заровеното си съкровище.