Лоис Бюджолд - Сделката на капитан Ворпатрил

Иван хвърли поглед назад и видя идентични изражения на хипнотизиран ужас върху лицата на Илян и Алегре.

— Приблизително по времето, когато моите инженери прокопаха тунел до покривната плоча на бункера — в парка се появи бяла светлина, която се спусна в конус надолу до синия куб на бункера, — а може би и точно в момента, когато изрязвахме отвор в плочата, отводнителната тръба се е отпушила. Все още не мога да го докажа, но смятам, че именно вибрациите от нашите машини са причинили или най-малкото са ускорили отпушването. Така или иначе тръбата се е отпушила и е поела при пълен дебит гигантското количество вода, по-точно течна кал, с която е бил пълен тунелът. При което сградата на ИмпСи се оказва в ролята на тежко преспапие, което натиска гъбата и изстисква съдържанието й в отпушената вече тръба.

Червена светлина се изля на импулси по отводнителната тръба.

— А останалото — въздъхна Ото — го видяхме с очите си. — Бавно, едновременно със сплескването на гъбата, зеленият куб започна да потъва под тъмнокафявата линия на терена.

— Кога ще спре да потъва и колко надълбоко ще се окаже? — попита генерал Алегре от мястото си на задния ред.

— Скоро, струва ми се. А колко надълбоко… да речем, че човек ще може да скочи от покрива без опасност за здравето си.

Кратко мълчание последва тази словесна картина. Ако Алегре обмисляше самоубийство във връзка с цялата тази история, каза си Иван, значи трябваше да избере друг метод, а не традиционния — скок от бойниците на ИмпСи. Грегор пръв се отърси и наруши хипнотизираното мълчание с думите:

— Благодаря ви, полковник Ото, презентацията ви разясни нещата.

— И аз благодаря, сир. Но големият въпрос, на който държа да получа отговор… — Той посочи отводнителната тръба. — Със сигурност знаем, че парчета от стените на тунела, изградени от микоразлагащия агент, са се смесили с калта. А калта, в по-голямата си част, сега се намира в реката. Какво прави онова нещо там , това питам аз. — Погледът, с който стрелна Арките, беше безпристрастен, но не и безстрастен.

— По този въпрос навярно ще може да ни даде по-подробна информация доктор Уедел. Надявам се , че сте отбелязали напредък през вчерашния ден, докторе. — По знак на Грегор Ото освободи катедрата, а Уедел я зае.

Уедел беше шейсетинагодишен учен с аристократично излъчване. Иван знаеше, че миналото му е доста по-интересно и разнообразно, отколкото подсказваше външността му, но това не го правеше по-лош учен. Тъкмо обратното навярно.

Уедел се изкашля нервно.

— Ами, сир… Всички знаем, че липсата на доказателства не е същото като доказателства за липса. Засега хората ми не са открили живи клетки на микоразлагащия агент в долното течение на реката. Открихме обаче фрагменти от тунелна стена, а това подсказва, че трябва да има и живи клетки. Има и една добра новина — живите клетки, които изследвахме, изглежда, не се чувстват добре в солена вода. Тоест, ако стигнат до морето, едва ли ще оцелеят.

— Това вече ви го казах — измърмори лейди гем Естиф. — Преди три дни.

Уедел я стрелна с поглед.

— Макар че горещо препоръчвам наблюдението да продължи, по мое мнение микоразлагащият агент представлява много по-малка заплаха за общественото здраве от няколко други биологични кошмара, с които вие, бараярците, живеете от години, в това число и местната екосистема на планетата. С други думи, благоразумие — да, паника — не. Впишете агента към списъка с останалите си проблеми и си живейте постарому, така казвам аз.

Тедж, която го слушаше напрегнато, изведнъж примигна и прошепна на Иван:

— Ама той е джаксънианец. Или най-малкото е бил.

— Знам — отвърна й Иван също шепнешком. — Грегор също го знае. Не казвай на никой друг.

Грегор измери с поглед биолога.

— Да разбирам ли, че сте склонен още днес да изпиете чаша вода от долното течение на реката? — Предвид настроението си Грегор не би се поколебал да участва лично в този експеримент, помисли си Иван. Като наблюдател, не като опитна мишка тоест. Дали не беше скатал някое шише с речна вода зад катедрата?

— Да — отвърна спокойно Уедел, — стига да е преварена, за да се елиминират останалите осемнайсет патогена, които са част от обичайното й химическо съдържание. Пречиствателните станции би трябвало да са достатъчни, за да защитят вашите поданици. — Всеки достатъчно глупав да пие непречистена вода на тази планета си заслужаваше отпадането от генетичната база. Доколкото Иван го познаваше, Уедел вероятно си мислеше точно това, но беше достатъчно съобразителен да не го изрече на глас. Не и тук във всеки случай.