Лоис Бюджолд - Сделката на капитан Ворпатрил

— Сигурна съм, че ще се справиш добре — опита се да го утеши Тедж.

— Говорим за Джаксън Хол , по дяволите. Там враговете ги убиват и изяждат .

— Ние не правим такива неща! — възмути се Риш.

Би махна с ръка.

— Изразих се метафорично. — Макар да не изглеждаше докрай убеден в метафоричното естество на думите си.

— Е, ако усетиш, че губиш почва под краката си, просто почерпи вдъхновение от своя прапрадядо Кървавия Пиер — посъветва го Иван Ксав. И след миг добави: — Или от прапрабаба си. За теб и двата източника са подходящи.

Би го погледна и изсумтя.

Иван се ухили неустрашимо, после обясни на Тедж и Риш:

— Говори се, че Кървавия Пиер се боял само от двама души — от жена си и от Дорка Ворбара. Но за Дорка не е съвсем сигурно.

— Сериозно? — вдигна вежди Тедж. Златните чаши, с които бяха пили вода от тунела преди няколко нощи, започваха да придобиват ново, по-интригуващо значение.

— Фамилната история на Ворутиър — обясни Биърли — е христоматиен пример за ненадежден източник на информация . Не го слушай Ворпатрил. — После въздъхна. — Макар да е видно, че ще има още доста да го слушаш. Между другото, поздравления, Иване.

— Благодаря — отвърна любезно Иван Ксав.

А после стана време да се хващат на работа и да смъкнат куфарите в гаража, където три луксозни правителствени лимузини вече чакаха с отворени багажници. Бараяр ги изпращаше с почести? Тедж надуши дипломатичната намеса на лейди Алис: иначе като нищо можеха да натъпчат Арките в голям затворнически бус.

Двама мъже в сиво и сребристо пристигнаха с невзрачна наземна кола и прехвърлиха в багажника на една от лимузините две тежки кутии с печата на Деветата сатрапия. Познати кутии. По-старшият от новодошлите се приближи до барона и баронесата и отдаде чест.

— Негово величество императорът ви праща поздравите си, сър, мадам, както и този сувенир, който да ви напомня за Бараяр. С пожелания за добър път и успех.

Веждите на барона подскочиха. Тедж се опита да изчисли стойността на четиридесет и четири килограма стари сетагандански златни монети, било в бараярски марки, било в бетански долари, но бързо се отказа, защото познанията й за пазара на антикварни стоки бяха в най-добрия случай повърхностни.

— Две кутии от четиридесетте — измърмори баща й. — Точно пет процента. Колко прецизно от негова страна. — После се обърна към императорския гвардеец и каза с по-ясен глас: — Предайте на негово величество, че барон и баронеса Кордона са точно толкова щастливи да приемат подаръка му, колкото той е щастлив да им го даде.

„Малко остричко по ръбовете, тате, не мислиш ли?“ Но гвардеецът кимна безизразно и се качи при колегата си в колата. Тедж не се съмняваше, че ще предаде думите на барона дословно. Останалата, по-голяма част от договореното разплащане, щеше да пристигне по-късно и много по-скучно под формата на банков трансфер по теснолъчевите канали. Стойността на златото в двете кутии щеше да бъде удържана от общите пет процента, но извън това сметката щеше да е точна до десетичната запетая, в това Тедж не се съмняваше.

Лейди Алис и Саймън слязоха в гаража да се сбогуват лично. Баронът дойде при Тедж и Иван Ксав, които стояха един до друг.

— Разбрах — каза той, — че според бараярските традиции бащата трябвало да предаде булката на младоженеца. Това ми звучи сякаш… знам ли, сякаш бащите тук бързат да се отърват от щерките си.

— Това е просто израз, сър — увери го Иван Ксав с усмивка. — При висшите ворски сватби предварителните преговори относно детайлите могат да се проточат с месеци.

— Е, това звучи малко по-добре — каза баронът. — Вашият Грегор все трябва да е усвоил отнякъде уменията си в пазарлъка.

Иван Ксав добави, сякаш да го успокои:

— Пък и вие получавате Биърли в замяна все пак.

Баронът се усмихна.

— Да, знам… — После се обърна към дъщеря си. — Тедж, майка ти ми каза, че ти е предала поканата ни да дойдеш с нас до станция Пол?

— Да, татко — каза Тедж. — Но аз оставам тук. — Стисна здраво ръката на Иван Ксав и той й отвърна със същото.

— Тедж… докато човек е жив, винаги има шанс да промени решението си — каза баронът. — Ако някога решиш да се прибереш вкъщи…

— Благодаря ти, татко — каза Тедж и се запита колко ли червени точки е записала по кармичната си сметка, премълчавайки факта, че баща й все още не е осигурил дом, в който тя да се върне. Много, ако питаха нея. Водена от внезапен импулс, го дръпна настрани, сложи ръце на раменете му и го погледна в очите. Боже, наистина ли бяха на един ръст?