Робърт Силвърбърг - Бизнес с артефакти

Аз станах.

— Може би ще мога да изясня нещата по-добре на Дарби — казах аз. — Джордж, ние сме притиснати като в клещи и всичко, което можем да направим е да се опитаме да се измъкнем от тях. Не можем да напуснем Волтус, а също и да останем тук. Ако приемем плана на Стърджес, за късо време ще направим куп пари и ще бъдем свободни.

Дарби остана неубеден.

— Не мога да намеря извинение за фалшифицирането на земни артефакти — поклати глава той. — А ако се опитате, ще ви издам!

При тази заплаха в стаята възцари гробно мълчание. Стърджес ме погледна умолително, а аз облизах пресъхналите си устни.

— Ти изглежда не разбираш, Джордж. Бъде ли поставен веднъж този нов план в действие, ще го последва истинска археология. Ние ще изкопаем половин дузина фалшиви изображения на скарабеи в долината на река Нил, хората ще ги купят и с получената печалба ще можем да продължим да копаем. Земята ще прояви интерес към нашата работа, а това ще бъде възраждане на археологията. Ние ще открием истински скарабеи.

Очите му светнаха, но аз забелязах, че още не е убеден. Тогава добавих моя най-убедителен довод:

— Освен това, Джордж, някой ще трябва да отиде на Земята да наблюдава този проект.

Тук направих пауза, улавяйки мълчаливото одобрение на Стърджес.

— Мисля — казах аз тържествено, — че единодушното решение на това събрание е този човек да бъде нашият най-голям експерт по земните антики д-р Джордж Дарби.

Мислех, че не би бил в състояние да се противопостави на това предложение и бях прав.

Шест месеца по-късно един археолог, работещ в близост до Ел Гиза, намери случайно един скарабей с прекрасна конструкция, фино изработен и осеян със странни скъпоценни камъни.

В статия, публикувана в едно невзрачно списание, за което бяха абонирани повечето от нас, той предполагаше, че тази находка е представител на досега непозната област от египтологията. Той продаде скарабея на един бижутериен синдикат за фантастична сума, която използува за финансиране на едно обширно изследване по цялата Нилска долина, нещо, което не е било правено от упадъка на археологията преди повече от едно столетие.

Скоро след това един студент, работещ в Гърция, стана известен с изкопаването на забележителен щит от времето на Омир.

Тази наука, която беше мъртва, като алхимията, се възроди отново. Хората от Земята откриха, че техният собствен свят съдържа богатства, които не са по-малко желани от тези на Волтус, Дариак и другите планети, на които Компанията правеше разкопки и не по-малко ценни.

Сега волтусианската работилница работеше с пълна сила и единственото ограничение на обема на продукцията й беше трудността от контрабандното й пренасяне и закопаване на Земята. Бяхме вече съвсем добре финансово. Дарби, който ръководеше великолепно работата на Земята, ни изпращаше всеки месец тлъсти чекове, които разпределяхме по равно помежду си, след като заплащахме на волтусианците.

Понякога съжалявах, че Дарби, а не аз, спечели така желаната служба и отиде на Земята, но се примирявах с факта, че нямаше друг начин да се спечели симпатията на Дарби. Скоро щяхме да сме достатъчно богати, за да можем да пътуваме до Земята, ако пожелаехме.

Аз обаче не съм съвсем сигурен, че го желая. На Волтус имаше великолепни антики и аз започнах да се интересувам от тях така, както се интересувах от антиките на Гърция и Рим. Тук виждах една възможност да се занимавам с чиста археология в едно девствено поле за изследване.

Така, в края на краищата, вероятно ще остана тук. Имам намерение да напиша книга за волтусианските артефакти, за истинските. Имам предвид за всички груби предмети без каквато и да е търговска стойност. А утре имам намерение да покажа на Долбак как да изработва ацтекски грънци от Чичимекския период. Те са привлекателни и мисля, че ще намерят добър пазар на Земята.

Robert Silverberg

The Artifact Business, 1957

Разказът е публикуван в списание „Космос“, брой 10 от 1984 г.

Илюстрации: Росица Скорчева

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/29966

Последна корекция: 20 април 2014 в 15:10

Гобровир — измислен от автора вид скъпоценен камък.

По подобие на библейското предание Джаръл счита, че предава науката, продавайки своите находки на Цвайг.

Измислено от автора волтусианско украшение от най-фин обсидиан.