Робърт Силвърбърг: Бизнес с артефакти

— Това е било под купата? — попитах смутено аз. — Значи ти искаш да кажеш, че купата е по-съвременна от клина?

— Да — отвърна тихо той и скръсти ръце. — Джаръл, чуй моето предположение и ще можеш да прецениш колко струва. Нека отхвърлим възможността купата да е направена от някой идиот и нека не считаме, че тя е представител на упадъка във волтусианското грънчарство, за който ние не знаем нищо.

— Предполагам — каза той, внимателно отмервайки думите си, — че купата можем да я отнесем към класическата античност от преди около три хиляди години или нещо подобно. А този клин за поставяне между зъбите, на който така се възхищаваш, на външен вид изглежда да е от една или най-много две години.

При тези думи аз едва не изпуснах клина.

— Искаш да кажеш, че волтусианците ни мамят ли?

— Точно така — отвърна той. — Искам да кажа, че в тези техни колиби, в които да се влезе е табу за нас, те се занимават с производството на купища антики и ги заравят на подходящи места, където ние можем да ги открием и изкопаем.

Този замисъл беше ужасяващ.

— Какво мислиш да правиш? — го попитах аз. — Какво доказателство имаш?

— Още нямам, но ще го намеря. Имам намерение да извадя на бял свят цялата мръсотия — каза енергично Дарби. — Ще проследя Къшкак, ще изтръгна истината от него и ще разглася из цялата Вселена, че волтусианските артефакти са измама, а истинските стари волтусиански артефакти, които са грозни и без никаква стойност, не представляват интерес за никого освен за нас, археолозите — завърши той с горчивина.

— Браво, Джордж! — изръкоплясках аз. — Разобличи ги на всяка цена. Нека еснафите, които плащат и надплащат за тези предмети, разберат, че те не са древни, а толкова модерни, колкото и радиотермичните печки в претрупаните им с уреди кухни. Това ще ги поболее, защото те не ще се докоснат до нищо, което е било по-малко от няколко хилядолетия, откакто това Възраждане си е отишло.

— Точно така — каза Дарби и аз долових нотки на триумф в гласа му. — Ще изляза и още сега ще намеря Къшкак. Той е достатъчно отчаян, за да отрича. Ще дойдеш ли с мен?

— Не… не… — отвърнах бързо аз, защото всяко едно насилие ме отвращаваше. — Имам да напиша няколко писма. Погрижи се за това ти.

Той сложи двата артефакта обратно в раницата, стана и излезе. Наблюдавах го от прозореца как се отправи към пункта за безплатно раздаване на напитки, където обикновено можеше да бъде намерен Къшкак. Той влезе в него и след няколко минути чух да се разнасят в нощта викове.

Новината се разчу на следното утро и до пладне в цялото село настана смут. Къшкак, сварен неподготвен, беше разказал всичко. Волтусианците, отлични занаятчии, както всеки знаеше, от години се опитваха да продават своите произведения на богатите от Земята, но там нямаше пазар за тях. Клиентите искаха антични произведения.

Волтусианците, не бидейки в състояние да продават произведенията, представени като техни собствени, любезно преминали към производството на антики, тъй като техните прадеди са били достатъчно несъобразителни, за да им оставят нещо по-годно за продаване от недодялани глинени гърнета. Да създадат сами една своя древна история, която да привлече вниманието на земяните, беше трудно, но те отговориха на предизвикателството и създадоха една култура от ранга на египетската, вавилонската и други подобни култури на Земята. След това да се проектират и изпълняват артефактите беше проста работа. След изработването им те ги заравяха в подходящия пласт. Това беше трудно за постигане, но волтусианците се справиха с лекота, възстановявайки нарушените пластове със същото умение, с което създаваха артефактите.

От този момент нататък на мършавите волтусианци гледаха с други очи. Очевидно те бяха овладели техниката на археологията, преди да започнат да ни мамят, защото в противен случай те никога не биха могли да нагласят пластовете така добре. И вършеха тази работа безукорно до деня, в който един земянин бе изкопал истински волтусиански артефакт. Когато късно този следобед се появих на площада пред пробиерната, положението още беше объркано. Земяни и волтусианци се мотаеха безцелно наоколо, не знаейки какво да правят, или къде да отидат.

Аз пуснах слух, че Цвайг се е самоубил, но той бе бързо опроверган от неговото появяване. Изглеждаше ужасно разстроен, но все още беше жив. Той пристъпи към офиса и окачи една набързо надраскана табела, която гласеше:

„ДНЕС НЯМА ДА СЕ СКЛЮЧВАТ СДЕЛКИ“