Ориана Фалачи - Гневът и гордостта

Dulcis in fundo, десертът идва накрая. Този път с усмивка. Естествено, в някои случаи както смехът, така и усмивката скриват нещо друго. (Като пораснах, открих, че по време на мъченията, на които бил подложен от нацифашистите, баща ми се смеел. Затова една лятна утрин — бяхме на лов в горите на Кианти, му казах: „Татко, нещо ме човърка и трябва да те питам за него. Вярно ли е, че по време на мъченията си се смеел?". Той помрачня, после троснато просъска: „И какво? В някои случаи, като се смееш, все едно плачеш".) Преди няколко дни професор Хауърд Готлиб от Бостънския университет — университетът, събиращ и съхраняващ от десетилетия моите работи, се обади и ме попита: „How should we define „The Rage and the Pride"/ Как бихме могли да определим „Гневът и гордостта"? Отговорих му, че не знам, и обясних, че не става дума за роман, нито за репортаж, още по-малко за есе, мемоари, памфлет. После размислих. Обадих се на свой ред и му казах: „Call it a sermon/ Наречете го проповед". (Мисля, че е правилната дума, защото в действителност тази малка книга е проповед към италианците. Трябваше да бъде писаниця за войната, обявена на Запада от синовете на Аллах, но докато пишех, лека-полека се превърна в проповед към италианците.) Тази сутрин професор Готлиб отново ми се обади и попита: „How did the Italians take it/ Италианците как я възприеха?" „I don't know/He знам " — казах. „Една проповед се оценява по резултатите, а не по овациите или освиркванията. Ще е нужно известно време, преди да видя резултатите от моята. Не мога да претендирам, че само с малката си книга, избухнала за две-три седмици, ще събудя изведнъж една потънала в сън страна. I don't really know, professor Gotlieb/Наистина не знам…".

Затова пък знам, че когато статията излязла във вестника, той бил изчерпан и имало трогателни случки. Например с господина в Рим: той купил всичките трийсет и шест бройки от една будка и се захванал да ги раздава на минувачите. Или пък онази, с госпожата в Милано, направила копия с дузини, за да ги разпространи по същия начин. Знам също, че хиляди италианци написали на директора, за да ми благодарят. (Аз пък благодаря на тях, на господина от Рим и на госпожата от Милано.) Знам, че телефонната централа и електронната поща на вестника останали задръстени за много часове и само малцина читатели били на различно мнение. Но това не става ясно от публикуваните във вестника мнения със заглавия като: „Италия разделена под знака на Ориана". Виж ти! Ако преброяването на гласовете не е мнение, и ако гласът на онзи, дето е против мен, не струва десет пъти гласа на онзи, който е с мен, тогава ми се струва наистина несправедливо да се каже, че съм разделила Италия на две. И после, Италия, разбира се, няма нужда от мен, за да се раздели на две, драги отговорнико за това заглавие. Италия е разделена на две поне от времето на гвелфите и гибелините [15] Противопоставящи се политически течения в Централна Италия През 12-и и 13-и век. Причина за разделението им бил конфликтът между пялата и Свещената римска империя. — Бел. ред. . Като помислим, че през 1861-ва, когато е обявено Обединението на Италия, осемстотин гарибалдийци заминават за Америка, за да участват в Гражданската война, и те се разделят на две. Защото не всички избират да се сражават рамо до рамо със северняците, тоест в частите, споменати от мен във връзка с изгнанието ми, не! Много от тях решават да подкрепят южняците и вместо към Ню Йорк се присъединяват към Ню Орлиънс . Вместо към гвардейците на Гарибалди, тоест към 39-и пехотен полк, минал на преглед пред Линкълн, се присъединили към гарибалдийските гвардейци в италианския батальон на Луизианската милиция, който през 1862-ра се превръща в 6-и пехотен полк на Европейските бригади. И запомни добре, и те с трибагреника, принадлежал на Гарибалди, със същия надпис „Победа или смърт". И те също се отличили с изключителния си героизъм в сраженията: първата битка при Бул Рън, Крос Кийс, Северна Анна, Бристоу Стейшън, Реката По , Майн Рън, Спотсилвания, Уилдернес, Колд Харбър, Строубери Плейн, Питърсбърг и така нататък, та чак до Апоматокс. И знаеш ли какво се случило в 1863-та, в ужасната битка при Гетисбърг, където загинали 54 000 северняци и южняци? В три и половина следобед на 2 юли триста шейсет и петте гвардейци на Гарибалди от 39-и пехотен полк, по заповед на генерал Хенкок от Севера, се изправят срещу триста и шейсет гвардейци на Гарибалди от 6-и пехотен полк, под заповедите на южняшкия генерал Ърли. Първите — в сини униформи, вторите — в сиви. И двете страни под трибагреника, развяван в името на Обединението в Италия, декориран с девиза „Победа или Смърт". Едните — с вик: „Мръсни южняци", а другите, крещейки: „Смрадливи северняци", се хвърлят яростно в ръкопашен бой, за да завладеят височината, наречена Гробищния хълм, се избиват помежду си. Деветдесет и петима убити сред гарибалдийците от 39-и полк, шейсет от гарибалдийците на 6-и пехотен. А на следващия ден, в заключителната атака насред долината, почти двойно. Без да са чели статията на Фалачи, драги мой. Без да имам каквато и да било вина.