Ориана Фалачи - Гневът и гордостта

Знам също, че сред онези, чийто глас (както изглежда) тежи десетократно, тоест помежду изказалите се срещу мен, един прокобник написал или казал: „Фалачи се прави на смела, защото е с единия крак в гроба". (Е, не, драги мой, не. Аз не се правя на смела. Аз съм смела. В мир и война, на всички места. Винаги съм била. И винаги съм плащала висока цена, включително цената на физически и морални заплахи, на нечия ревност, на нечии подлости. Препрочетете ме и ще видите. Колкото до единия крак в гроба, вие чукайте на дърво. Не пращя от здраве, но болнави като мен често погребват здравите. Имайте предвид, и го намеквам също и в тази малка книга, че веднъж излязох жива даже от моргата, където бях захвърлена, защото ме мислеха за мъртва… Искате ли да се обзаложим, че ако някой от „светците" не ме убие, преди да съм го убила аз, ще дойда на Вашето погребение?) Освен това знам, че след публикуването на статията лошата, мизерната Италия, винаги продажната на чужденеца Италия, Италия заради която живея в изгнание, вдигна врява до небесата, за да защищава синовете на Аллах. Затова разпаленият директор се превърна в изплашен директор и взе предохранителни мерки , като даде трибуна на хулителите на усърдния труд , окуражен от самия него: онова, което можеше да бъде чудесна възможност да защитим нашата култура, се превърна в мизерен, жалък панаир на суетата. (И-аз-съм-тук, u-аз-съм-тук.) Като сенки от минало, което в Италия никога не умира, наричаните от мен цикади, или луксозни цикади, запалиха огромен огън в опита си да изгорят еретичката и нададоха крясъци отдолу. „На кладата , на кладата! Аллах акбар, Аллах акбар!" Обиди, обвинения, порицания, маратонски писания, които макар и като дължина се опитваха да ме наподобяват. Или поне така бях осведомена от насилилите се да ги изчетат, горкичките! Да си призная, аз не ги изчетох. Нито пък ще го направя. Първо, защото ги очаквах. А като ги очаквах, знаех върху какво щяха да скудоум-стват онези „и-аз-съм-тук " и не изпитвах никакво любопитство . Второ, защото след публикуването на статията бях предупредила разпаления директор, че не бих участвала в свади и излишни полемики. Трето, защото Цикадите неизменно са хора без идеи и качества, празноглави пиявици, които за да излязат пред публика, се прилепват към сянката на някой, изложен на слънце, и когато зацвърчат по вестниците, са убийствено досадни . (По-големият брат на баща ми беше Бруно Фалачи. Голям журналист. Ненавиждаше журналистите и, по времето когато работех за вестниците, винаги ме упрекваше, че съм журналист вместо писател, прощаваше ми единствено за военните репортажи. Но беше голям журналист. Освен това и голям директор, един истински майстор, а докато изреждаше правилата на журналистиката, боботеше: „Преди всичко не отегчавай читателя!". Те обаче отегчават.) И накрая, защото аз водя много суров и интелектуално богат живот. В моя начин на живот няма място за вестители на слабоумие и вятърничавост, а за да спазвам дистанцията, следвам съвета на прочутия ми съгражданин — вечния изгнаник Данте Алигиери: „Не им обръщай внимание, погледни и отмини". Даже правя и повече, когато преминавам, дори не ги поглеждам.

И все пак искам да се позабавлявам, като отговоря на един. Оставям настрана пол и самоличност, но ми казаха, че за да обори моето мнение за ислямската култура, ме обвинява в непознаване на „Хиляда и една нощ " и в отричане заслугата на арабите по дефинирането на понятието „нула". Е, не, драги Господине или Госпожо, или Половина и Половина, каквото сте там. Аз съм пристрастена към математиката и съм наясно с понятието „нула". В моята книга „Иншаллах" — между другото роман, изграден върху формулата на Болцман (онази, дето казва Ентропията-е-равна-на-Константата-на-Болцман-умножена-по-естествения-логаритъм-на-възможностите-за-разпределение), точно върху понятието „нула" създадох сцената, в която сержантът убива Паспарту. Или по-точно я изграждам върху най-дяволската задача, която във връзка с това понятие Скуола Нормале в Пиза някога е хързулвала на своите студенти: „Кажете защо едно е повече от нула". (Толкова дяволска, че трябва да бъде решена чрез довеждане до абсурд.) Но като твърдите, че дължим понятието „нула" на арабската култура, може да се позовете само на арабския математик Мохамед ибн Муса ал Хорезми, който около 810 година въвежда в страните от Средиземноморието арабските цифри и прибягва до нулата. Но грешите. Всъщност самият Мохамед ибн Муса ал Хорезми ясно и категорично разкрива, че десетичната бройна система не е негово дело. Че е взаимствана от индийската култура, И по-точно от индийския математик Брахмагупта, автор на трактата по астрономия „Брахмаспхутасидханта", който е дефинирал толкова ценната нула през 628 година. Вярно, според някои Брахмагупта стигнал дотам след маите. Казват, че още два века преди това маите посочвали датата на рождение на Вселената с година нула, първия ден от всеки месец обозначавали с нула, а в пресмятанията, където липсвало някое число, запълвали празнината с нула. Добре, но за да запълват празнината, маите дори не използвали точката, която биха използвали гърците. Изсичали или рисували човече с обърната назад глава. Това човече е извор на доста съмнения, драги Господине или Госпожо, или Половина и Половина, каквото сте там, и с цената на това да Ви разочаровам, Ви информирам, че в историята на математиката деветдесет и девет от сто математици приписват на Брахмагупта авторството на нулата.