Ориана Фалачи - Гневът и гордостта

Е, страниците, следващи това предисловие, са малката книга. Пълният текст, написан от мен през двете седмици, когато не се хранех, не спях, поддържах се будна с кафе и цигари, а думите избликваха като водопад. Има съвсем малко поправки. (Например онази за 15 670-те лири, с които ме уволниха от италианската армия: във вестника погрешно бях посочила числото 14 540.) Съкращения сега няма, освен някое ненужно изречение. Например онова, адресирано към човек, към когото повече не се обръщам. Sic transit gloria mundi [10] Латинска сентенция, гласяща: Тъй преминава световната слава. — Бел. ред. .

Това е тя и ми се струва, че я е публикувал онзи Салвемини, който на 7май 1933-та говори на „Ървинг Плаза " за Хитлер и Мусолини. Преграквайки пред публика, която не го разбира, но ще го разбере на 7 декември 1941-ва година, денят когато японците — съюзници на Хитлер и Мусолини — ще бомбардират Пърл Харбър, той вика: „Ако останете бездейни, ако не ни помогнете, рано или късно ще нападнат и вас!". Но има разлика между моята малка книга и антифашисткото събрание на „Ървинг Плаза". Тогава американците са знаели малко за Хитлер и Мусолини. Позволявали са си лукса да не вярват много-много на онзи политемигрант, който проникнат от любов към свободата, вещаел беди. Днес знаем всичко за ислямския фундаментализъм. Няма и два месеца след катастрофата в Ню Йорк — самият Бин Ладен показа, че не греша, като крещя: „Не разбирате, не искате да разберете, че е в ход един кръстоносен поход наопаки. Религиозна война, наричана от тях Джихад, Свещена война. Не разбирате, не искате да разберете, че за тях Западът е един свят за завоюване, наказване, подчиняване на Исляма". Доказа го по време на телевизионното обръщение, в което показваше на безименния пръст на дясната си ръка един черен камък, както Черния камък, почитан в Мека. Възванието, с което заплаши даже ООН и нарече Генералния секретар на организацията — добрия Кофи Анан, „престъпник". Възванието, с което включи италианците в списъка на враговете за наказване. На това възвание му липсваше само истеричният глас на Хитлер или непристойният глас на Мусолини, балконът на „Палацо Венеция" или сцената на „Александерплац". „По своята същност това е религиозна война и който го отрича, лъже" — каза. „Всички араби и всички мюсюлмани трябва да се присъединят, ако останат неутрални, се отричат от исляма " — добави. „Арабските и мюсюлманските лидери, които са в ООН и приемат нейната политика, се поставят извън исляма, те са неверници и не почитат посланието на Пророка " — продължи. „Онези, които се позовават на законността на международните институции, отричат единствената истинска законност, законността, произтичаща от Корана." И после: „Огромна част от мюсюлманите по света останаха доволни от атаките на Кулите близнаци. Видно е от сондажите".

Нужно ли е да се изяснява нещо повече тогава? От Афганистан до Судан, от Индонезия до Пакистан, от Малайзия до Иран, от Египет до Ирак, от Алжир до Сенегал, от Сирия до Кения, от Либия до Чад, от Ливан до Мароко, от Палестина до Йемен, от Саудитска Арабия до Сомалия омразата към Запада расте. Надига се като разпалван от вятъра огън и последователите на ислямския фундаментализъм се умножават като едноклетъчни протозои с просто деление на клетката на две, после стават четири, осем, шестнайсет, трийсет и две. И така до безкрай. Който не го е разбрал, нека види картините, показвани ежедневно по телевизията. Тълпите, задръстващи улиците на Исламабад, площадите на Найроби, джамиите в Техеран. Освирепелите лица, заплашителните юмруци, плакатите с образа на Бин Ладен, огньовете, изгарящи американското знаме, и чучелото с черти на Буш. Който не вярва, нека чуе славословието на милосърдния-и-страховит-бог, техните крясъци: „Аллах акбар, Аллах акбар, джихад, свещена война, джихад". Съвсем не са малки групички от екстремисти! Нито малцинства от фанатици! Екстремистите са милиони и милиони. Фанатиците са Милиони и милиони. Милиони и милиони и за тях, жив или мъртъв, Осама [11] Правилното изписване е Усама. Него избрах в първото издание на тази книга, но в ежедневната употреба Усама се превърна в Осама. Малко хора вече използват изписването Усама и за яснота променям У в О. — Бел. авт. бин Ладен е легенда, подобно на легендата Хомейни. Милиони и милиони, които след смъртта на Хомейни съзряха в него новия лидер, новия герой. Преди няколко вечери видях онези в Найроби, място, забравено от всички. Изпълваха площада повече от Газа, Исламабад или Джакарта, а по някое време репортерът попита един старец: „Who is for you /Кой е за вас/ Осама бин Ладен"? „А hero, our hero! /Той е герой, нашият герой!/" — отговори старецът щастливо. „And if he dies /Ами ако умре/" — добави телевизионният репортер. „We find another one /Ще намерим друг/" — все така щастливо говореше старецът. С други думи, човекът, който от време на време ги води, е само върхът на айсберга, част от планината, изникнала от дълбините. А главното действащо лице във войната не е той. Нито пък страната, която го е родила или го приютява. Това е планината. Онази планина, която от хиляда и четиристотин години не помръдва, не излиза от дълбините на своята слепота, не отваря портите за придобивките на цивилизацията, не иска и да чуе за свобода, справедливост, демокрация и прогрес. Планината, която въпреки скандалните богатства на своите господари (като си помислим за Саудитска Арабия), още живее в мизерията на Средновековието, още вегетира в мракобесието и пуританството на една религия, умееща да създава само религия. Онази планина, която е потънала в неграмотност (в мюсюлманските страни неграмотността никога не слиза под шейсет процента) и поради