Ориана Фалачи - Гневът и гордостта

Неуязвимост? Но как така неуязвимост?!? Колкото повече някое общество е демократично и открито, толкова повече е изложено на тероризма. Колкото по-свободна е една страна и не приема полицейщината, толкова повече понася или рискува да понесе отвличанията и касапниците, които ислямският тероризъм посредством палестинците ни е наложил от години в Европа. А посредством редниците на Осама бин Ладен току-що наложи и в Америка.

Ненапразно недемократичните държави, управлявани от полицейски режими, винаги са приютявали, финансирали и помагали всячески на терористите. Например Съветския съюз и неговите сателитни държави, Народна република Китай. Либия, Ирак, Иран, Сирия, Ливан на Арафат. После Египет, където Мюсюлманските братя още се държат като господари, точно те убиха Садат. Саудитска Арабия, чийто поданик е Осама, макар и лишен от гражданство. (Но за Саудитска Арабия може да се каже много повече, както ще видим.) Следва Пакистан, разбира се, и Афганистан, всички мюсюлмански региони на Африка… По летищата и в самолетите на тези страни винаги съм се чувствала сигурна, спокойна като спящо бебенце. Единственото ми опасение беше да не ме арестуват, задето пиша истината за онези джентълмени. По летищата и на борда на европейските самолети обаче винаги ми е било нервно. А пък на американските летища и самолети нервите ме друсаха двойно. В Ню Йорк — тройно. (Във Вашингтон, не. Признавам, съвсем не очаквах насочения срещу Пентагона самолет.) Според теб защо във вторник сутринта подсъзнателно изпитах безпокойство и усещане за опасност? Защо включих телевизора противно на навиците си? Защо мислиш, че сред трите въпроса, които си зададох, докато първата кула гореше и нямаше звук, единият беше за вероятна терористична атака? А според теб защо с появата на втория самолет всичко ми се изясни? Тъй като Америка е най-развитата страна в света, най-богатата, най-мощната, най-капиталистическата, почти всички попаднахме в клопката на неуязвимостта. И самите американци. Но уязвимостта на Америка се поражда именно заради нейната сила, богатство, мощ и иновативност. Познатата история за омагьосания кръг.

Тя се появява и заради нейната мултиетническа същина, либералност, уважението към гражданите и гостите Пример: повече от пет милиона американци са араби мюсюлмани. И когато някой Мустафа или Мохамед пристегнe, да кажем от Афганистан, за да гостува на чичо си никой не му забранява да посещава (само сто и шейсет долара на лекция) пилотски курсове и да се научи да упправлява Боинг 757. Никой не му пречи да се запише в университет и да учи химия и биология: двете науки, необходими за водене на бактериологическа война. Никой. Дори правителството да има едно наум, че този Аллахов син може да отвлече някой Боинг или да предизвика опустошение с бактерии. И като казвам това, нека се върнем в началото на разсъжденията. Кои са символите на силата, богатството, мощта, икономическото и военно превъзходство на Америка? Явно не са джазът и рокендролът, дъвката и хамбургерът, Бродуей и Холивуд. Това са нейните небостъргачи, нейният Пентагон, нейната наука и технологии. Спиращите дъха ни небостъргачи. Толкова високи, толкова очарователни, че като вдигнеш очи, забравяш за пирамидите и за неземните дворци от нашето минало. Както и гигантските, прекомерни самолети, които вече заместват камионите, влаковете и корабите, защото тук почти всичко се премества върху самолетите. Къщите от сглобяеми елементи, прясната риба, току-що набранитеплодове и зеленчуци. Слоновете за зоопарковете, органите за трансплантация. Безпарични туристи, войници на път към фронта, танкове, бомби по два-три тона. (Да не забравяме, че въздушната война е тяхно изобретение. Или поне са я развили до неимоверни висоти.) Пентагонът, толкова страховит. Каква крепост, само при вида ѝ Наполеон и Чингис хан биха се изплашили… Науката — вездесъща, всесилна, несравнима. Смразяващата технология, преобразила за броени години нашите ежедневни навици, хилядолетните ни способи за общуване, хранене, начин на живот. И къде ги удари Осама бин Ладен? По небостъргачите и Пентагона. И как? Посредством самолети, наука и технология. И какво мислиш ме впечатлява най-много в този зловещ мултимилиардер и бивш плейбой, който вместо да задиря руси принцеси и да лудува в нощните клубове (както му се случвало в Бейрут и Емирствата като двайсетгодишен), се забавлява да убива хора в името на Аллах? Фактът, че неговото огромно богатство се дължи също и на печалбите на корпорация, чийто обект на дейност е събарянето на сгради — самият той е експерт в занаята. А събарянето е сфера на американците. Всъщност ако можех да го интервюирам, един от въпросите ми щеше да засегне тъкмо тези му дела. Другият щеше да е насочен към неговия свръхполигамен, вече покоен баща, дал живот на петдесет и четири деца, момчета и момичета. За него (седемнайсетото дете) казвал: Винаги-е-бил-толкова-кротък-най-добрият-най-кроткият . И още нещо: неговите грозни сестри, дето се снимат с открито лице и глава в Лондон и на Лазурния бряг, отгоре на това с напращели гърди и огромни задници, видими отвсякъде благодарение на прилепналите фланелки и панталони. Както и за безбройните му жени и метреси. А накрая, за отношенията с родната му страна, Саудитска Арабия. С онази близкоизточна каса, която повече от половин век ни изнудва с шибания си петрол и своята алчност, но от десетилетия тайно финансира международния тероризъм. Ще го попитам: „Господин Бин Ладен, колко пари получавате не от страна на баща Ви или от личното Ви наследство, а от Вашите сънародници, включително членове на кралското семейство?". Но вместо да му задавам въпроси, вероятно бих го информирала, че не е поставил на колене Ню Йорк. А за да му стане ясно, че Ню Йорк не е поставен на колене, ще му цитирам казаното от Боби — осемгодишно момче от Ню Йорк, случайно интервюирано от телевизионна репортерка днес. Ето го тук. Дума по дума. My mom always used to say: „Bobby, if you get lost on the way home, have no fear. Look at the Towers and remember that we live ten blocks away on the Hudson River". Well, now the Towers are gone. Evil people wiped them out with those who were inside. So, for a week I asked myself Bobby, how do you get home if you get lost now? Yes, I thought a lot about this, but then I said to myself: Bobby, in this world there are good people too. If you get lost now, some good person will help you instead of the Towers. The important thing is to have no fear. Превеждам: „Мама винаги казваше: „Боби, ако се загубиш, докато си идваш у дома, не се плаши. Погледни Кулите и си припомни, че ние живеем десет пресечки по-надолу край река Хъдсън". Е, Кулите вече ги няма. Зли хора ги пометоха заедно с хората вътре. Затова от седмица се питам: „Боби, ако се загубиш сега, как ще се прибереш вкъщи? Доста мислих, да. Но после си казах: Боби, на този свят има и добри хора. Ако се изгубиш сега, вместо Кулите ще ти помогне някой добър човек. Важното е да не се плашиш".