Ориана Фалачи - Гневът и гордостта

То е плод на техния патриотизъм. Не знам дали в Италия видяхте и разбрахте случилото се в Ню Йорк, когато Буш отиде да благодари на работниците (и работничките), които в опита си да спасят някой оцелял копаеха сред развалините, в онази каша приличаща на смляно кафе, но не изваждаха нещо повече от някой нос или някой пръст. И все пак, без да се отказват, без да се примиряват. Но ако бъдат попитани какво ги крепи, ще ти отговорят: I can allow myself to be exhausted, not to be defeated ./ „Мога да си позволя да съм изтощен, но не и победен". Всички го казват, всички. Бели, черни, жълти, кафяви, лилави… Видяхте ли ги, или не? Докато Буш им благодареше, не преставаха да развяват американски знаменца, да вдигат юмруци и да тътнат: „Юесей! Юесей! Юесей!". Насред някоя тоталитарна страна бих си помислила: „Виж ти, властта добре го е организирала!". Но не и в Америка. В Америка не ще организираш подобни неща. Нито би и направлявал, нито би ги ръководил. И най-вече в един обезсърчен метрополис като Ню Йорк, и с работници като нюйоркските работници. До един са чудаци тези работници от Ню Йорк. Дръпнати, анархично настроени, по-волни от вятъра. Вярвай ми, не се подчиняват даже на собствените си синдикати. Но ако посегнеш на знамето им, ако заплашиш Родината им… В английския няма дума за Родина. За да кажеш Родина, трябва да обединиш три понятия: fatherland — татковина, motherland — майчина земя, Родина, native land — рождена земя. Или просто да кажеш my country — моята страна. Но съществителното patriotism /патриотизъм го има. Както и прилагателното patriotic /патриотичен. И може би освен Франция, не мога да си представя по-патриотична страна от Америка. Ах! Изпитах нещо като унижение, докато гледах онези работници с вдигнати юмруци и развети знаменца, без никой да им заповядва, ревяха: „Юесей-Юесей-Юесей!". Защото не мога да си представя как италиански работници развяват трибагреника и тътнат: „Италия-Италия!" . Затова пък съм ги виждала да развяват много червени знамена по манифестации и митинги. Реки и езера от червени знамена. Малко трибагреници съм ги виждала да развяват. Даже никакви. Зле ръководени или тиранизирани от една предана на Съветския съюз левица, винаги са оставяли трибагреника на опонентите си. То и опонентите им не му намериха добро приложение. Слава богу, нито пък го обсебиха. Онези, дето ходят на църква — също. Колкото до простака със зелена риза и зелена вратовръзка, той даже не е и чувал за цветовете на трибагреника. Mi-sun-lumbard, mi-sun-lumbard ./ Ломбардец съм, ломбардец съм. На него му се ще да ни върне във времето на войните между Флоренция и Сиена. Като следствие днес виждаме италианското знаме само на олимпиадите — ако случайно спечелим медал, а също и по стадионите, докато се играят международни футболни мачове. И това е единствената възможност да чуем: „Италия-Италия/" .

Наистина каква огромна разлика между страна, в която единствено хулиганите по стадионите и спечелилите медали издигат знамето на Родината, и страна, където го развява целият народ. Например стеклите се под него работници, които разравят приличащите на мляно кафе руини и изваждат по някое ухо или нос на създанията, изтребени от синовете на Аллах, от милосърдния-и-страховит-бог .

Драги мой, това е така, защото Америка е специална страна. Страна за завиждане, повод да ревнуваме заради неща отвъд богатството, мощта, военното превъзходство|и така нататък. И знаеш ли защо? Тя е родена от един душевен стремеж, стремежът да имаш Родина, и от най-възвишената идея, зачената от Човека: идеята за Свободата, даже за свободата, прегърнала идеята за равенството. Такава е, защото когато това се случило, идеята за свободата не била на мода. Нито пък идеята за равенството. За тези неща говорели само философите, наречени просветители. Тези идеи присъствали само в една безумно скъпа книга в седемнайсет тома, заедно с осемнайсет тома илюстрации, публикувана във Франция под ръководството на някой си Дидро и на някой си Д'Аламбер, и наречена “Енциклопедия". Освен писателите и други интелектуалци, освен принцовете и владетелите, притежаващи пари за да купят книжището или пък вдъхновилите го книги, кой е имал представа за Просвещение? Нима е било за ядене! Даже френските революционери не говорели, тъй като Френската революция щяла да започне през 1789-а, тоест петнайсет години след Американската революция, избухнала в 1776-а, но възникнала в 1774-та. (Подробност, която антиамериканците тип така-им-се-пада-на-американците не знаят или се правят, че не знаят.) Но преди всичко Америка е специална страна, страна за завиждане, защото онази идея е била разбрана от често неграмотни, а като цяло необразовани селяни: селяните от тринайсетте американски колонии. И защото е била материализирана от малка групичка изключителни лидери, хора с голяма култура и всепризнати достойнства: The Founding Fathers / Бащите основатели. Но какви хора са били Бащите основатели: Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън, Томас Пейн, Джон Адамс, Джордж Вашингтон и другите! Това не са ти адвокатчетата (както справедливо ги нарича Виторио Алфиери) от Френската революция! Нито пък навъсените истерични палачи от Терора — Марат и Дантон, Демулен, Сен Жюст и Робеспиер! Бащите основатели са били самобитни екземпляри, владеели са гръцкия и латинския както италианските учители по гръцки и латински (ако приемем, че още ги има) никога няма да овладеят. Чудаци, прочели на гръцки Архимед, Аристотел и Платон, а на латински Сенека и Цицерон, Вергилий и Овидий; изучавали основите на гръцката демокрация, както дори марксистите по мое време не са изучавали теорията за принадената стойност (ако приемем, че наистина са я изучавали.) Джеферсън знаел също и италиански, той казвал „тоскански". Говорел и четял на италиански свободно. Всъщност с двете хиляди лозови корена, хилядата маслинови фиданки и нотната хартия, която във Вирджиния не достигала, в 1774-та флорентинският лекар Филипо Мацей му донесъл няколко екземпляра от книга, написана от някой си Чезаре Бекария, озаглавена „За престъпленията и наказанията". Колкото до самоукия Франклин, той бил гений. Учен, печатар, издател, писател, журналист, политик, изобретател. В 1752-ра открил електрическата природа на мълнията и изобретил гръмоотвода.