Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

От последвалите доклади на операторите, които анализират начините за унищожаване на самолетите снаряди, става ясно, че планът «Дайвър» за отразяване атаките на «летящите бомби» има съществени недостатъци; неправилно построяване на бойния ред на средствата за защита, които при това са и крайно недостатъчни; лошо синхронизиране действията между изтребителите и зенитните батареи, които най-често си пречат един на друг.

Във въздушния бой участвуват изтребителите «Тайфун», «Темпест» и «Спитфайър–9, 12 и 14». През нощта действа «Москито» с радиолокационен прицел. Удовлетворително е участието на «Мустанг–3» И ето как се действа.

Четири радара, разположени по крайбрежието, откриват целите на 80 километра и ги предават на баражиращите във въздуха изтребители. Летците имат само 6 минути, за да открият и свалят самолет снаряд. Свален, той пада в морето. Координатите на «летящите бомби», промъкнали се през първия бараж, по радиото се предават до всички изтребители, които са във въздуха. Но това е реакция на безпомощност, целите не се разпределят и се случва към една от тях да се устремяват няколко изтребителя, докато останалите остават без покритие… Как атакуват изтребителите? По най-широко разпространения начин, за който са обучавани — откъм опашката. Но уви, скоростта им се оказва недостатъчна… Скоро летците сами откриват най-добрия начин за унищожаване на Фау–1. Щом я забележат, те летят успоредно на нея. Нали целта се движи по програма, тя не реагира на околните събития и не се отклонява от курса. В един момент летците я изпреварват, правят завой към нея и от дистанция 100 метра я обстрелват. Понякога смелчаци се приближават плътно до нея и я свалят с въздушната си струя. Други извършват още по-рисковани операции, натискат я върху крилото и я заставят да се забие неуправляемо в морето. Много често при тези маневри «летящите бомби» се взривяват и загиват английски летци…

След бурните дебати на съвещанието, в което активно участвуват маршалът от авиацията Хил и генерал Пайл, се стига до решение системата за противовъздушна отбрана да се построи по друг начин. Създават се две зони за изтребителната авиация — външна и вътрешна; зона на бреговите зенитни батареи и зона на аеростатите за заграждения. Зенитните оръдия се изтеглят от вътрешността на страната и заемат позиции по крайбрежието.

Изтребителите действат с по-голяма свобода, а зенитната артилерия има възможност да се прояви самостоятелно, без да пречи на авиацията…

«3. Бихме искали да изпълним молбата Ви… изложена в посланието от 13 юли, относно експерименталната станция в Дебице, ако тази станция попадне в наши ръце. Моля Ви да уточните за кое точно Дебице става дума, тъй като в Полша, казват, имало няколко селища с това име. 15 юли 1944 г.»

«1. На Вашата телеграма от 15 юли относно експерименталната станция в Дебице. По-долу привеждам официални британски сведения за месторезположението на споменатата станция.

2. Районът, който ни интересува и в който се правят експерименти с изстрелването на големи ракети, се намира североизточно от Дебице или Дебица, която е разположена на железопътната магистрала между Краков и Лвов на 50°05′ северна ширина и 21°25′ източна дължина. Площта на района на опитите е равна на около десет мили на три и половина мили и се намира между следните точки:

A. 50°07′ сев. 2I°27′ изт.

B. 50°12′ сев. 21°36′ изт.

C. 50°11′ сев. 21°39′ изт.

D. 50°04′ сев. 21°32′ изт.

3. Възможно е да имат хиляда ракети от този тип, всяка от които тежи около пет тона. Ако това е вярно, то би станало сериозен момент за Лондон. Сега ние имаме около тридесет хиляди убити и ранени, но цялото население проявява забележително самообладание. Парламентът иска да го убедя, че се прави всичко възможно. Затова от Ваша страна би било помощ, ако успеете да заловите някакви данни, които ще могат да се получат, и ни съобщите, за да може някой от нашите хора да пристигне и да се запознае с тях. Ние научихме много от ракетата, която падна в Швеция и не избухна, но следите от експериментите в Полша ще ни дадат неоценими допълнителни данни. При ракетата, която падна в Швеция, има една специфична част на радиомеханизъм, която особено много бихме искали да намерим, макар тази част да изглежда като съвсем незначителен детайл. Ако свържете Вашите офицери с генералите Бъроуз и Дийн и заповядате на Вашите офицери да ни помогнат, не ще има нужда да се безпокоите повече но този въпрос.