Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

В докладите си командуващите групи армии на Запад прокарват мисли, които силно дразнят Хитлер. Ромел настоява: «Спрете бойните действия на Запад, за да удържим фронта на Изток!»

Фюрерът усеща, че от него се отвръщат онези, които го доведоха до властта и му оказваха доскоро пълна подкрепа.

На секретната среща той държи реч час и половина, но без обичайната помпозност. След прегледа на тежкото положение на Райха той се обръща към насъбралите се с молба да му дадат време, за да «оправи положението».

Като напомня за миналите си заслуги, той разкрива картите си, като моли да му окажат доверие:

— Загубя ли аз, губите и вие — им казва той.

Но босовете, свързани с международния капитал, едва ли мислят така. Те не само че не му вярват, но и му се надсмиват. Къде ги търси Хитлер, нима той мисли, че те са се приготвили да паднат заедно с него в пропастта! Дъното е за него… Вечерта същия ден е дадена «зелена улица» на отдавна готвеното покушение над фюрера, в което те играят своята роля…

6 юли 1944 година, Чърчил говори за безпилотните самолети в Палатата на общините.

— Вече три седмици Лондон е подложен на бомбардировките от оръжие, което за разлика от пилотирания самолет, който може да се отклони от въздушния бой с превъзхождащ го противник или да не навлезе в зоната на плътната противовъздушна отбрана, самолетите снаряди сляпо следват своя път. Никакви военни съображения не диктуват употребата на това оръжие. Това е форма на фашистко варварство. Тази сляпа бомбардировка ни напомня вандализмът на тевтонските рицари… Откакто е започнал десантът, премиерът сякаш се е преобразил.

С патетиката той скрива слабостите на разузнаването, които силно се отразяват на начините за противодействие срещу немските атаки. Разузнаването все още не може с достатъчна сигурност да твърди що за оръжие са Фау–1 и Фау–2. Информацията, с която премиерът разполага, в никакъв случай не го задоволява. Той не знае какво е вероятното количество летящи бомби, които противникът е в състояние да произведе. Не е наясно на каква височина и с каква скорост ще продължат предстоящите атаки…

Чърчил се дразни от факта, че досегашната бомбардировка на немските складове и железопътни линии не води до снижаване на интензивността на обстрела. Това значи, че разузнаването не е наясно къде се съхраняват летящите бомби. Уверяват го, че тази задача е възложена на агентите от френската Съпротива, които в скоро време ще кажат истината и че вероятно става дума за подземни складове! Но тогава тяхното унищожаване ще породи нови проблеми. «Дали Хитлер не се изхитрява с по-малко средства да постига по-голям ефект, отколкото ние харчим с нашите „летящи крепости“» — си казва той.

Разузнаването не беше подготвило нито него, нито населението за тежкото изпитание. Чърчил знае за силния страх, който предизвиква това оръжие. Обикновено като чуят характерния рев на приближаващата се летяща бомба, хората в панически ужас се свират в скривалищата и чакат да мине тревогата или да бъдат затрупани от събарящите се с грохот здания. В такива моменти секундите стават вечност…

Интересни мисли му идват на Чърчпл, но той не може да си позволи да ги сподели публично. Иска му се да говори увлекателно и впечатляващо за тази борба. Това бе слабост от литературните му увлечения. Иска му се да каже:

«Неизвестността гнети. Една машина, която няма човешко лице, поражда винаги страх. Човекът никога не се чувствува така безпомощен, както когато се изправи пред машината. Та тя може да заскърца, ако няма масло в нея, може да се разруши, ако се повреди примитивният й „мозък“, може да бъде пръсната от снаряд, но тя не може както човека да бъде убита…»

Така да говори той не може, но никак не му бе трудно при неговия доказан талант на световноизвестен демагог да заяви с апломб:

— Аз казах на Айзенхауер, който ръководи успешно настъплението на съюзническите войски, казах му Лондон ще издържи и това изпитание… Това е нов момент от войната, но той ще премине бързо, защото много скоро ще превземем стартовите позиции, откъдето излитат тези слепи плашила. Агресорът сам ще заплати с кръвта си новата проява на ненавист към острова… Никаква сила в света няма да ни попречи да нанесем последните унищожаващи удари върху германските армии по суша, по вода и във въздуха, да унищожим техните подводни лодки, да разрушим заводите, които бълват оръжие… В последната строфа той преразказва част от Декларацията на Техеранската конференция, състояла се на 28 ноември 1943 г.