Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Непрекъснато се търсят все нови и нови начини за борба с това ново оръжие, което кара мирните жители да треперят от опасността за внезапно нападение…

— И все пак, какво мислите?

— За химическото оръжие ли, сър?

— Да.

— Това е нож с две остриета…

«6. Спокойно можете са не обръщате внимание на целия германски брътвеж за резултатите от действието на тяхната „летяща бомба“. Тя не оказа сериозно влияние върху производството или живота в Лондон. За седемте дни, през които се прилага тази бомба, жертвите наброяват от десет до единадесет хиляди. Улиците и парковете както и по-рано са пълни с народ, който се наслаждава на слънчевите лъчи в часовете, свободни от работа или дежурство. Заседанията на Парламента продължават по време на тревогите. Ракетното оръжие може да стане по-страшно, когато бъде усъвършенствувано. Народът е горд, че споделя доникъде опасностите, на които са изложени нашите войници и Вашите войници, от които толкова се възхищават в Британия. Нека щастието съпътствува новото Ви настъпление. 25 юни 1944 г.»

«Колкото до хитлеристката бомба самолет, това средство изглежда не може да има сериозно значение нито за операцията в Нормандия, нито за лондонското население, чието мъжество е известно на всички.

28 юни 1944 година.

Безпилотен самолет се взривява в зданието на британското министерство на авиацията. Убити са 198 души!

В Министерския съвет е поставен за разглеждане само един въпрос… да бъде или да не бъде употребено химическото оръжие. Генералният щаб предлага да се засипят с бойни отровни вещества не само стартовите позиции, но и цели от дълбокия тил. И без това съюзническата авиация има пълно превъзходство във въздуха.

Но едно кратко съобщение на разузнавателното управление действа отрезвяващо. Представителят му казва: «Джентълмени, имайте предвид, че в производството на бойни отровни вещества немците са отишли твърде далеч!»

Личният представител на Айзенхауер разпалено протестира: «В никакъв случай не бива да предприемаме това. Газовата война ще се отрази зле на нашето настъпление. Нашите военновъздушни сили ще бъдат принудени да се пръснат и техните удари ще бъдат неорганизирани и неефективни. Аз настоявам да не даваме никакъв повод на немците дори да предполагат за подобно намерение от наша страна!»

Така предложението да се използуват бойни отровни вещества е отхвърлено!

«3. В Нормандия се водят напрегнати боеве. Времето през юни беше твърде неприятно. При нас на крайбрежието имаше не само щорм, по-лош от всеки зарегистриран през летния период от много години насам, ни имаше и голяма облачност. Това ни лишава от възможността да използуваме напълно преобладаващото си превъзходство по въздуха, а също помага на летящите бомби да стигнат до Лондон…

6 юли 1944 година.

В своята резиденция в Оберзалцбург Хитлер се среща с ръководителите на най-големите банкови обединения и промишлени монополи, събрани от личния му приятел Алберт Шпеер, който вече е висш ръководител на цялата германска икономика.

Срещата не е случайна. През юли немският фронт на Изток се задъхва. Вермахтът прехвърля натам резервите си, които бяха много необходими на Хитлер, за да оказва «дипломатически» натиск върху англо-американците. На 23 юни Съветската армия вече успешно настъпва в Белорусия. Към Берлин е образуван гигантски 400-километров пробив. Хитлер няма сили да го запълни, войната застрашително се приближава към Германия. С Третия райх вече воюват близо 50 държави!

Всеки месец вермахтът губи 400 хиляди души. Тъжна картина от непрекъснати влакове с ранени, които непрекъснато пристигат от Източния фронт. Англо-американската авиация руши германските градове.

За да повдигне бойния дух, Хитлер няколко пъти обявява тотална мобилизация. Той иска да създаде впечатление, че Германия има неизчерпаеми резерви, които скоро ще обърнат положението в негова полза.

Крупните босове благославят все по-голямото съсредоточаване на властта в ръцете на есесовския апарат. От 23 август 1943 г. Химлер става министър на вътрешните работи и заявява, че ще бъде безжалостен и ще възстанови «значително загубения сред населението авторитет на империята.»