Тодор Андреев: Крахът на аферата „Фау“

— Сър, рискувате да си навлечете голяма неприятност. Считам, че много добре познавате доктрината на щабното офицерство. Разузнаването е длъжно да дава информация, максимално близка до истината, но без забавяне! С тази информация не разполагаме само ние, а и разузнавателното управление на военното министерство.

— И въпреки това, Чарлз!

Доктор Джонс трябва да убеди премиера и правителството, че е прав. Но засега той не иска да предизвиква никакъв спор. Ще се придържа само към постъпващата по различни канали информация.

4 ноември 1939 година.

Викат го в стая 39. Чука и влиза. Тук работи 17-и отдел от всичките двадесет на разузнавателното управление на военноморските сили, наричан «енергетична станция».

Джонс знае, че днес е получено екстрено донесение от английското военноморско аташе в Осло. Вероятно то съдържа важни за него сведения. Иначе не може да си обясни така спешното повикване.

В края на октомври 1939 г., два месеца след нахлуването на вермахта в Полша, в пощенската кутия на английското посолство в Осло неизвестен човек пусна писмо. Човекът остана загадка за МИ–5, а писмото разтърси разузнаването.

Английското военноморско аташе контраадмирал Хектор Бойз го държа като въглен в ръцете си и веднага се освободи от него…

Безшумно се отвори двойно тапицираната врата на стая 38. Секретарят на началника на разузнавателното управление на военноморските сили покани доктор Джонс…

След четвърт час той излезе с твърде обемиста папка…

Доктор Джонс съвсем наскоро беше напуснал университетската лаборатория, после стана един от ръководителите на техническия отдел на разузнаването при английското адмиралтейство. Задачата, която получи, не търпеше отлагане. От него искаха анализ и доклад в най-кратък срок, за да се вземе решение. Джонс осъзнава отговорността и се заема с настървение, още повече че тъкмо навлизаше истински в новата си работа.

Странно, си казва доктор Джонс, надвесил нос над писмото без подател. Той не помни колко пъти вече го прочита и все не може да проумее как е възможно такава богата информация да притежава само един човек. Това повече прилича на специално синтезирана сводка на цял разузнавателен отдел. Нима може да се вярва на всичко това!? Как е възможно само на един остров в Балтийско море да са съсредоточени такъв огромен научно-технически потенциал, хора, техника, специалисти. Разработвали били ракети, радиоуправляем безпилотен самолет, радиолокационни станции, мини и какви ли не още все нови оръжия с нечувани наименования. Въпреки високата си научна подготовка той не може да се подпише под каквото и да е експертно заключение. Той разбира, че са му необходими допълнителна информация и множество консултации. Това, което има в папката, е абсолютно недостатъчно… И що за информация съдържа особено едно от допълнителните съобщения, пристигнали по агентурен път! Между Данциг и Кьонигсберг летателен апарат е пренесъл 130 килограма взривно вещество на разстояние 480 километра! Не е ясно какво е било това — ракета или самолет…

Унесен в работата, Джонс не усеща кога ранната ноемврийска нощ е метнала своята черна пелена над заспалия град и продължаваше да чете. След всяко донесение той все повече се озадачава. Сякаш всичко може да се окаже истина, но в същото време да бъде и преувеличена лъжа. Усещането за второто твърдение се засилва особено когато той анализира някои цифри…

По едно време става и дълго стои изправен, сякаш иска да се дистанцира от цялата тази книжнина, на която трябва да вярва и да не вярва. После се заразхожда по кабинета…

Сега доктор Джонс като попаднал в тъмна стая трябва да търси предмет, който не познава.

Той добре знае, че немските специални служби подготвят капани с цел да маскират истинските си намерения. Това те правят твърде деликатно. Лъжата може да изглежда истина дотогава, докато не бъде доказано, че е лъжа!

Той също добре знае, че в този момент с тези сведения се занимават и други учени и консултанти — метод на разузнаването. В него нараства амбицията да направи всичко възможно, но да не се изложи пред мъдрите глави на «Интелиджънс сървис».

Джонс подозира, че сега някои отговорни лица ще се опитат да омаловажат значението на съобщението от Осло, а други да му придадат изключителна стойност. И в двата случая независимо от собствената позиция той щеше да си спечели врагове и приятели.

Без да иска, той се е спрял пред голямата карта на Европа. И свалил очила, потърси с очи този проклет остров Узедом в Балтийско море… Намери го, почти прилепен до бреговата ивица, там където тя пресича меридиана на Берлин. После маха с ръка и решително тръгва към бюрото… Вдига слушалката.