Анри Шариер - Ва банк (Втора част на Пеперудата)

Ще пристигна пред сградата на полицията с камионетка с надпис еди-коя си фирма за канцеларски принадлежности. Облечен като хамалин, с едно куфарче на рамо, кой би ме заподозрял. Трябва само да запомня името на някой началник, който има кабинет на горния етаж. Като ме спрат ченгетата долу, ще мога да им кажа, че отивам при него, или още по-добре — ще им покажа фактурата за доставка, сякаш не си спомням името на клиента. После стой и гледай, ако си падаш по фойерверки. Само някакъв гигантски малшанс може да ги накара да свържат името на Папийон с този атентат в анархистки стил.

Така Прадел няма нищо да заподозре. Заради него, но също така за да имам къде да приготвя куфара с експлозивите и детонатора, ще наема една извънградска къща, като ще се представя чрез парагвайския си паспорт, ако дотогава не съм успял да си намеря френски документи. Все пак ме е страх да се обаждам на старите приятели от престъпния свят. Най-добре е да се оправям с чуждестранните паспорти.

Къщата ще е в околностите на Париж, на брега на Сена, за да мога да стигам дотам и по земя, и по вода. Ще купя малка, лека и бърза моторница с кабина и ще я оставям или пред къщата, или на някой кей насред Париж. Ще си взема също една бърза количка. Веднъж да стигна дотам — после лесно ще науча къде живее Прадел, къде — работи, какъв е обичайният му маршрут, къде прекарва почивните си дни, вози ли се с метро, автобус, такси или има собствен автомобил. Ще оформя план за действие и ще го отвлека, за да го затворя в къщата.

Въпросът е добре да проуча кога най-често остава сам. Веднъж да го вкарам в мазето на къщичката, и всичко ще е наред. Спомням си как се беше разплул в креслото си в съда през далечната 1931 г. и сякаш ми казваше с поглед: „Няма да ми се измъкнеш, хубавецо, ще използвам всичката си мощ срещу теб, ще измъкна всичката отвратителна смрад от досието ти, за да накарам заседателите да се отвратят от теб и да те изхвърлят завинаги от обществото.“ Той наистина използва всичките си умения, за да постигне тази цел — обрисува едно момче на двайсет и четири години като самия дявол, а дванайсетте неуки мухльовци от скамейката на заседателите ме изпратиха на доживотна каторга. Този трябва да го измъчвам поне осем дни, преди да го оставя да пукне. И пак ще му е малко!

За десерт ще си оставя Голдстейн — лъжливия свидетел. Ще го оставя последен, защото той е най-опасен за мен. Щом намерят трупа му, ченгетата ще проверят досието му и ще открият каква роля е изиграл в процеса срещу мен. Те знаят, че съм избягал, и тъй като не са глупаци, лесно ще се досетят, че Папийон е в Париж. От този момент ситуацията ще стане доста напечена: ще ме търсят по хотелите, улиците, гарите, пристанищата, летищата. Ще трябва бързо да се чупя, като не оставям нищо на случайността.

Лесно ще го открия и проследя чрез магазина за кожени облекла на баща му. Мога да го убия по няколко различни начина, но каквото и да правя, трябва да съм сигурен, че ме е познал преди смъртта си. Ако е възможно, ще направя това, за което толкова пъти съм мечтал: ще го удуша с голи ръце, бавно, като му повтарям: „Мъртвите понякога се надигат от гроба си. Не очакваше, че можеш да умреш от моите ръце, нали? Все пак ти по-лесно се измъкна, защото ще пукнеш само след няколко минути, а мен ме обрече да гния бавно и мъчително.“

Не знам дали ще успея да се измъкна от Франция след този удар, защото след убийството на Голдстейн за мен ще стане доста опасно. Почти сигурно е, че ще ме разкрият. Не ми пука. Виновните трябва да платят за смъртта на баща ми, дори ако това ми коства живота. Бих им простил собствените си страдания. Но това, че баща ми си отиде от света, без да научи как синът му се е измъкнал от блатото, това, че си отиде със срама на челото, криейки се от бившите си приятели, това, че легна в гроба, без да разбере къде съм и какво става с мен, това не бих могъл да го простя! Никога!

Докато обмислях за пореден път всички стадии на акцията, за да съм сигурен, че няма пропуски в плана, Рита седеше на земята, опряла глава на коленете ми. Не казваше нито дума, нито звук, имах чувството, че дори задържа дъха си.

— Скъпа Рита, утре заминавам.

— Не, няма да заминеш.

Изведнъж тя се изправи, сложи ръце на раменете ми и ме погледна в очите. После продължи:

— Не бива да заминеш, не можеш да заминеш. Имам и други новини. Възползвах се от това пътуване, за да подготвя идването на дъщеря ми. Тя ще пристигне след няколко дни. Знаеш, че досега я държех настрана, защото исках първо да се установя, да си уредя живота. Сега не само че се чувствам по-сигурна за бъдещето, но знам, че детето ще има баща — теб. Нима ще избягаш от отговорността? Нима ще провалиш всичко, което постигнахме с любов и взаимно доверие? Добре, ще убиеш тези, които са виновни за нещастията ти, а може би дори за смъртта на баща ти. Но нима това е най-доброто, което можеш да сториш в сравнение с всичко останало? Това ли е единственият път, който виждаш? Нашите съдби са свързани завинаги, Анри. Заради мен, заради порасналото момиче, което идва тук като твоя дъщеря и което ще те обикне. Не искам от теб да простиш, а да изоставиш мисълта за отмъщение. Ти веднъж вече беше взел това решение. А сега смъртта на баща ти те връща обратно в „блатото“. Слушай ме внимателно: ако баща ти — този честен и добър селски учител, който цял живот е учил децата да бъдат добри, работливи, милостиви, да вървят по правия път и да уважават възрастните, — ако той можеше да поговори с теб, нима щеше да приеме желанието ти за мъст? Не. Щеше да ти каже, че нито ченгетата, нито лъжливият свидетел, нито прокурорът, нито въпросните мухльовци-заседатели струват толкова, че да пожертваш заради тях една жена, която обичаш и която те обича; или дъщеря ми, която се надява да намери баща в твое лице; или домашното ти огнище; или правдивия ти живот. Искаш ли да знаеш как виждам твоето отмъщение? Нашето семейство да се превърне за околните в символ на щастие; с твоя ум и моята помощ да успеем да си изградим добро положение; всички местни хора казват за теб: „Французинът е честен, почтен, коректен, думата му струва колкото злато“. Ето така ще си отмъстиш. И това ще е най-хубавата ти победа: ще докажеш на всички, че страшно много са грешали по отношение на теб, че си успял в живота, защото си се измъкнал неопетнен от страданията въпреки средновековните затвори и човешката злоба. Това е единственото отмъщение, достойно за любовта и доверието ми към теб.