Анри Шариер: Ва банк (Втора част на Пеперудата)

Но Париж си е Париж. Разхождах се нагоре-надолу по улиците като момче, минах по „Шан-з-Елизе“, за да се порадвам на хилядите му светлини, които сгряват душата и омагьосват с красотата си; усетих желанието да празнувам и да пея. О, колко е хубаво да се живее в Париж!

Не почувствах злоба, нито желание за отмъщение. Минах спокойно покрай старата редакция на вестник „Л’ото“ на „Сен Дени“, където навремето стоеше картинка на световния шампион Ригуло, повдигащ с една ръка топ вестникарска хартия. Посетих мястото, където обичах да играя бакара със Стависки. Влязох сам, за да изгледам спектакъла в „Лидо“. И няколко часа обикалях из района на халите — там поне всичко изглеждаше почти постарому. Мъката ме обхващаше само щом стъпех на „Монмартър“.

Останах в Париж осем дни и осем пъти отидох до мястото на престъплението.

Осем пъти седнах на пейката и погалих дървото.

Осем пъти затварях очи, за да преживея отново спомените от следствието и двата процеса.

Осем пъти си припомних мутрите на онези мръсници, които изработиха присъдата ми.

Осем пъти си казах: „Оттук тръгна всичко, заради което загуби тринайсет години от младостта си.“

Осем пъти си повторих: „Ти се отказа от отмъщението, но никога няма да можеш да простиш“.

Осем пъти се помолих на Бога да ме възнагради за отказа от отмъщение, като не допусне никога повече подобна неправда да се случи с някой друг.

Осем пъти питах пейката дали лъжесвидетелят и ченгетата не са замислили следващото си престъпление „случайно“ тук, на същата пейка по време на многобройните си „случайни“ срещи.

Осем пъти си тръгвах с все по-малко приведен гръб, докато накрая изпъчих гърди като младо момче и си рекох: „Ти все пак спечели, приятелю, защото си свободен, здрав, обичан, господар на бъдещето си. Не се опитвай да разбереш какво се е случило с лицата от миналото ти. Ти си тук благодарение на чудо, а Господ не прави често чудеса. Бъди сигурен, че от всички участници в онази мрачна история днес ти си най-щастливият.“

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6001

Издание:

Анри Шариер. Ва банк

Френска, първо издание

Преводач: Вера Джамбазова

Редактор: Камелия Янакиева

Коректор: Елисавета Павлова

Художник: Борислав Ждребев

Технически редактор: Йордан Василев

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 19

Предпечатна подготовка: Ваня Лазарова, Нина Кирчева

Печат: „Полипринт“ — Враца

ИК „Сибия“, 1994 г.

ISBN: 954-8028-25-5

През 30-те години в Марсилия Бугра стана главното действащо лице в прочута криминална афера. В един шкаф на лекарския му кабинет бе намерен труп. Бугра заяви, че човекът е починал вследствие на свръхдоза, инжектирана му поради професионална грешка. Съдът реши, че става дума за убийство. Осъден на доживотна каторга, докторът скоро избяга от Кайен и започна да води достоен живот във Венецуела. — Б.а.

Съкращение от боливар.

Във Венецуела отиваме,/ въпреки че натам няма път,/ във Венецуела отиваме/ с нашата малка платноходка.

Става дума за епизода от първата книга на Шариер „Папийон“, където доносник разкрива издълбаното в един гроб скривалище за сала на двама бегълци. — Бел.пр.

Долу оковите.

Organisation armee secrete — нелегално движение стремящо се да се противопостави чрез насилие на независимостта на Алжир. — Бел.пр.