Анри Шариер - Ва банк (Втора част на Пеперудата)

Адвокатът на госпожа Льогран ме призова да помоля майката на убития за прошка. Отвърнах:

— Госпожо, няма за какво да ви искам прошка, тъй като не аз съм убиецът на вашия син. Прекланям се пред мъката ви, но не мога да сторя нищо повече.

Комисарят Жерарден и инспектор Грималди обаче се запънаха и не пожелаха да променят показанията си. Льогран казал „Папийон Роже“ и толкоз.

Тогава на сцената излезе вечният свидетел, готов да послужи за замазване на всякакви неудобни положения. От петте или шестте различни показания, които беше дал, полицаите решиха да използват три. Всеки нов вариант беше по-убедителен от предишния, но въпреки това противоречията бяха много. Помня го, като че още стои пред мен. Говори тихо и едва повдига ръка, за да се закълне. Веднага след като си изпя песента, адвокатът Бефе го атакува:

— Кажете, Голдстейн, колко пъти срещнахте „случайно“ инспектор Мейзо, който днес заяви, че се е срещал с вас и разговарял по случая „случайно“? Странна работа, Голдстейн. При първите си показания сте заявили, че не знаете нищо за убийството. После се оказва, че познавате Папийон; малко по-късно твърдите, че сте го срещнали в нощта на убийството и той ви е изпратил да проверите в болницата какво е състоянието на Льогран. Как ще обясните разминаването в показанията си?

Вместо отговор Голдстейн след всеки въпрос повтаряше: „Боях се, защото Папийон е страшилището на «Монмартър».“ Направих знак на протест и съдията запита:

— Обвиняеми, искате ли да зададете някакви въпроси на свидетеля?

— Да, ваша милост.

Погледнах Голдстейн право в очите:

— Голдстейн, обърни се и ме погледни. Защо сипеш тези лъжливи обвинения срещу мен? Какво престъпление си извършил, та сега Мейзо те изнудва и те кара да му плащаш чрез показанията си?

Мръсникът ме погледна в очите и се разтрепери, но все пак успя да произнесе ясно:

— Казвам само истината.

В този момент наистина можех да го убия! Вместо това се обърнах към заседателите:

— Господа съдии, господа съдебни заседатели, прокурорът твърди, че съм истински злодей, умен и хитър. Но от показанията на свидетеля излиза, че съм пълен глупак. За да направиш пред някой съдбоносното признание, че си убил човек, трябва — ако си умен — поне да избереш много близък приятел за слушател. Само пълен глупак би споделил подобно нещо с непознат. Но за мен Голдстейн е напълно непознат.

Обърнах се към Голдстейн и продължих:

— Голдстейн, моля да ми посочите поне един човек в Париж или в цяла Франция, който ще заяви, че ни е виждал най-малкото да си говорим.

— Не мога да посоча такъв човек.

— Добре. Моля да ми посочите поне един бар, ресторант или бистро в „Монмартър“, Париж или цяла Франция, където сме пили или сме се хранили заедно.

— Никога не съм ял или пил с вас.

— Много добре. Твърдите, че когато сте ме срещнали за първи път през онази злокобна нощ, съм бил придружен от двама души. Кои бяха те?

— Не ги познавам.

— Впрочем и аз. Отговорете бързо и без да се замисляте, къде ви казах, че ще ви чакам, за да ми дадете отговор на въпроса за състоянието на Льогран в болницата? Споменахте ли пред придружаващите ви лица мястото на срещата ни и ако не, защо?

Мълчание.

— Отговорете, Голдстейн, защо мълчите?

— Нямахме уговорена среща.

Адвокатът ми Реймон Юбер:

— Така значи, моят клиент ви изпраща в болницата с такова важно поръчение — да проверите какво е състоянието на Льогран, а вие не знаете къде да го откриете, за да му предадете отговора си. Но това е просто смешно!

Да, Папи, смешно беше, но цялото обвинение се градеше около неубедителните показания, утежняващи положението ми с всяка нова измислица. А обработеният от ченгетата нещастник беше толкова тъп, че не успя да отговори смислено на нито един мой въпрос!

Председателят на съда:

— Шариер, полицията твърди, че сте убили Льогран, защото ви е разкрил като информатор. Какво ще кажете по този въпрос?

— Досега шест пъти съм бил задържан в полицията и всеки път са ме освобождавали поради липса на доказателства или са ме — оправдавали. Само веднъж получих условна присъда. Никога досега не съм бил залавян заедно с някой друг; никога не съм помагал да арестуват друг човек. Бихте ли повярвали, че полицията не може да ме накара да проговоря, докато съм й в ръцете, но щом изляза на свобода, започвам да предавам другарите си?

— Един полицейски инспектор се закле, че сте информатор. Доведете инспектор Мазилие.