Анри Шариер - Ва банк (Втора част на Пеперудата)

Заседателите ме слушаха умислени. Продължих:

— Моите адвокати господата Юбер и Бефе стотина пъти ми задаваха въпроса: „Вие ли стреляхте? Ако сте вие, кажете. Ще получите най-много пет години, вероятно и по-малко. Сега сте на двайсет и три, значи ще излезете от затвора все още млад.“ Но, господа съдии, господа съдебни заседатели, аз нямам право да се защитавам по този начин, дори ако това би ме спасило от гилотината или от каторгата. Защото съм невинен и съм станал жертва на полицейска манипулация.

Всичко, което ви разказвам сега, стана през онзи юлски ден, когато съдът ми позволи да говоря свободно. Да, нещата се развиваха прекалено добре, усещах, че съдът е разколебан и че победата е близо. Какво нещастно, невинно момче бях тогава. Не знаех още, че не е на хубаво, когато всичко изглежда прекалено хубаво.

Точно тогава се случи онзи инцидент, който Мейзо веднага ловко използва в името на собствените си цели. Усещайки, че губи играта и че петнайсетмесечните му усилия ще останат без резултат, той престъпи границите на позволеното. По време на една от почивките дойде при мен и ме намери сам, заобиколен само от стражарите — нещо, което е абсолютно забранено. Приближи се към мен и нагло ми подметна: „А защо не кажеш, че убиецът е Роже Корсиканеца?“ Напълно объркан, аз машинално отвърнах:

— Не познавам никакъв Роже Корсиканеца!

Той поспори с мен, после се обърна и бързо отиде при прокурора:

— Папийон току-що призна пред мен, че убиецът е Роже Корсиканеца.

Оттук нататък нещата се развиха точно както ги искаше проклетият Мейзо. Въпреки възраженията ми процесът бе спрян. Все пак аз продължих да се защитавам и да обяснявам:

— От осемнайсет месеца насам:

инспектор Мейзо твърди, че в цялата афера има замесен само един Папийон, и че това съм аз;

инспектор Мейзо твърди, че без съмнение аз съм убиецът на Льогран;

инспектор Мейзо подкрепя твърденията си, като води един след друг честни, безспорни, категорични в показанията си свидетели, които доказват моята виновност.

Щом като полицаите са намерили необходимите свидетели и улики, защо се срутва цялата им постройка? Да не би да признават, че цялото това дело е пълно с лъжи? И защо само едно подхвърлено име им беше достатъчно, за да се усъмнят във виновността на Папийон? Вие казвате, че притежавате неоспорими доказателства за моята виновност, а само някакво подмятане за несъществуващия, измислен от Мейзо Роже Корсиканеца, когото при това според него аз съм бил извадил на бял свят, ви кара да преустановите процеса и да почнете всичко отначало! Това е безумие, обръщам се към вас с молба да продължите процеса! Умолявам ви, господа заседатели, господин председател!

Почти ги бях убедил, но ме погуби честността на прокурора. Той се изправи и заекна:

— Господа заседатели, господа съдии, не мога да изискам… Вече не знам… Целият случай трябва да се изясни. Моля съда да върне случая на следствените органи и да поиска допълнителна информация.

Дори само тези три изречения на прокурора Касаньо доказват, че бях осъден благодарение на едно зле скалъпено, съшито с бели конци, следствие. Ако този честен юрист държеше някакви ясни факти в ръцете си, ако вярваше на уликите, нямаше да каже „Прекратете процеса“, а „Ето че сме изправени пред още една измислица на обвиняемия Шариер, който иска да отвлече вниманието ни с въпросния Роже Корсиканеца. Не вярваме нито дума на тези бълнувания, господа, аз държа в ръцете си достатъчно доказателства, които ще докажат виновността му.“

Защо не го направи, защо не каза това? Защото съвестта не му позволяваше да повярва на скалъпените улики; защото сигурно си е задавал въпроси за честността и почтеността на авторите им.

Така ченгетата успяха да ме победят в последния момент, когато вече почти бяха загубили играта. Те добре знаеха, че Роже Корсиканеца е мираж, но се надяваха, че до възобновяването на процеса ще успеят да нагодят някоя машинация. А също се надяваха, че при друг съдебен състав, при друг председател на съда и друг прокурор, в обстановката на новия съдебен сезон през есента, ще успеят да превърнат залата на процеса в кланица.

Процесът бе отложен с искането за набиране на допълнителна информация — за втори път в този случай. Един журналист тогава писа: „Рядко се случва съдът да се държи толкова неуверено.“ Разбира се, набирането на допълнителна информация не извади никакви нови факти на бял свят. Роже Корсиканеца? Така и не го откриха. Междувременно стражарите се държаха почтено и свидетелстваха против Мейзо по повод на юлския инцидент. Пък и беше съвсем нелогично да се повярва, че човек, защитаващ невинността си с всички сили пред добронамерен съдебен състав, който аха-аха ще реши нещата в негова полза, изведнъж ще хвърли всичко във въздуха, заявявайки: „Бях там, но не стрелях аз, а някой си Роже Корсиканеца.“