Анри Шариер - Ва банк (Втора част на Пеперудата)

Тази нощ се почувствах много, много щастлив в огромното си легло. С допълнителната помощ на шампанското виждах целия свят в розово. Папи, ти не си по-глупав или неспособен от мацката — значи и ти би могъл да си изградиш положение, нещо повече — дори да забогатееш само с честен труд. При това тръгвайки от нулата. Я виж ти! Тук, в хотел „Нормандия“, направих едно важно откритие. Наистина откритие, защото, доколкото си спомням от краткия си житейски опит, натрупан във Франция, там работникът си оставаше работник за цял живот. Но във Венецуела човек получаваше реална възможност да постигне нещо, ако иска.

Това заключение засягаше пряко моите планове. Всъщност истината е, че не жаждата за пари ме подтикна да се включа в няколкото противозаконни афери. Бях крадец по принуда, а не защото ми харесваше. Просто не можех да повярвам, че човек е в състояние да си изгради положение и да натрупа достатъчно пари, тръгвайки от нулата. А моето отмъщение изискваше много пари. И така, за да започна, ми трябваха само няколко хиляди боливара — сума, която лесно можех да спестя, стига да си намеря добро бачкане.

Отсега нататък, Папи, край на ударите — и на големите, и на малките. Ще търсим прости и честни начини за забогатяване. Лоранс успя, значи и аз ще мога! И баща ми ще бъде много щастлив, когато научи.

Единствената неприятност, ако тръгна по този път, е, че ще мине време, преди да мога да си отмъстя. Богатство не се трупа за три дни. „Отмъщението е ястие, което трябва да се консумира студено“, ми беше казал Мигел в мината за диаманти. Ще видим.

В този период Маракаибо изживяваше невероятен разцвет. В обстановка на всеобщо въодушевление ден след ден изникваха предприятия, строяха се сгради, рафинерии, а на черния пазар се продаваше всичко — от бира до цимент. Производството не смогваше да задоволи нуждите, които нарастваха като лавина. От труд се печелеше, работниците бяха високоплатени, човек можеше да забогатее от всякакъв вид търговия.

Винаги, когато даден район се намира в период на петролен бум, икономиката му изживява едно след друго два коренно различни периода. Първият — това е времето, преди да започне експлоатацията на находището. Пристигат и се инсталират компании, търсят се офиси, жилища, строят се пътища, прокарва се ток, дълбаят се кладенци, сглобяват се сонди, помпи и прочее. Златна епоха за всички занаяти и всички класи.

Народът, имам предвид истинският — онзи с отрудените ръце, изведнъж започва да разполага с едри банкноти, осъзнава стойността на парите, разбира какво значи да ти е осигурен утрешният ден. Семействата укрепват, разширяват или подобряват жилищата си, децата тръгват на училище добре облечени, а често пъти дори превозвани от автобуси на компанията, където работят родителите им.

След това настъпва вторият период. Той прилича на лицето на Маракаибо в деня на моето пристигане — надупченото от сонди езеро, напомнящо гора от пилони. Това е периодът на експлоатацията. Хиляди помпи ден след ден бълват неуморно милиони кубически метра от черното злато.

Но сега — вече парите не минават през ръцете на народа. Милионите долари отиват направо в касите на държавните банки или на компаниите. А това е съвсем друга опера, както би се изразил някой парижки хаймана. Животът става труден, работните места са съкратени до възможния минимум, колективното богатство се изпарява и цялата треска около създаването на нови малки или големи предприятия заглъхва някъде в миналото. За следващите поколения ще останат само спомените на дядовците: „Едно време, когато Маракаибо беше богат…“

Аз обаче извадих късмет, защото дойдох в Маракаибо по времето, когато градът изживяваше втория си бум. От помпите в езерото не можеше да се очаква никаква изгода, но няколко петролни компании бяха извоювали нови концесии в земите между езерото и планините Перижа. Очакването за успех отново се понесе из въздуха. Точно този беше най-добрият момент.

Ще си изкопая дупката тук. И, кълна се, ще се постарая да е по-широчка! За да успея, съм готов на всичко — ще пробвам различни средства, ще работя като луд, но ще грабна колкото може по-голямо парче от огромната торта. Решено е, Папи! Дойде най-после моментът да преуспея в живота чрез средствата на честните хора. В крайна сметка прави ще се окажат мухльовците, които забогатяват, без да им се налага да ходят в затвора.

„Good french cook, на 39 години, търси работа в петролна компания. Минимална заплата 800 долара.“