Анри Шариер - Ва банк (Втора част на Пеперудата)

— Vamos, Виктор, да вървим. Бавничко, кротко, само не бързай.

И така по чудо успяхме да се измъкнем живи от капана. Ох! Няколко години по-късно по екраните се появи „Най-дългият ден“. Можеха вместо това да направят филма „Осемте най-дълги минути“.

Дьолофър заповяда на шофьора да завие към моста, който съединяваше Параисо с авеню „Сен Мартен“. Беше решил да възпламени бомбата насред моста. По пътя срещнахме два камиона, натоварени със съзаклятници, които се лутаха нагоре-надолу и не знаеха какво да правят, защото не бяха чули експлозията в два часа. Докато им обяснявахме, че са ни предали, Дьолофър си промени намерението и даде заповед да се прибираме бързо у тях. Това беше огромна грешка, защото имаше вероятност ченгетата вече да са в дома му. Въпреки всичко се върнахме и докато помагах на Виктор да скрием бомбата в багажника, забелязах, че върху нея са изрисувани три букви: П. Р. Д. Докато сваляхме униформите си, Пиер-Рьоне Дьолофър ми обясни смехотворната причина да държи там инициалите си:

— Не забравяй, Папи, че човек трябва да умее да прибавя нотка артистизъм към всяка опасна афера, с която се захване. Тези инициали бяха визитната картичка, която исках да връча на неприятелите на моя приятел.

Виктор отиде да остави колата „забравена“ на един паркинг. Бомбите бяха открити три месеца по-късно.

Оттук нататък не можеше и дума да става да живеем у Дьолофър. Той пое своя си път, аз — моя. Не се чухме повече и с Алехандро. Аз отидох в гаража, където помогнах на момчетата да разглобим струга и да скрием пет-шестте туби от газ, които все още се намираха там. Беше шест вечерта, телефонът иззвъня и някакъв тайнствен глас нареди:

— Французино, тръгвайте си всички в различни посоки. Само Б. Л. да остане в гаража. Ясно ли е?

— Кой си ти?

Затвориха.

И така, успях да се измъкна от Каракас, преоблечен като жена, и да стигна с джип до Рио Чико, на около двеста километра надолу по брега на морето. Помогна ми бивш френски офицер от Съпротивата, комуто бях оказал немалко услуги до този момент. Двамата с него, жена му и едно приятелско семейство от Бордо останахме там цели два месеца.

Б. Л. го арестуваха. После се разбра, че не са го изтезавали — разпитвали го строго, но коректно. Когато научих тази подробност, си казах, че режимът на Калегос и Бетанкур не ще да е толкова престъпен, колкото ми го бяха описали. Поне що се отнася до този конкретен случай.

Дьолофър още същата нощ поискал убежище в никарагуанското посолство.

А пък аз от своя страна продължавах да вярвам в щастливата си звезда и седмица след проваления опит за преврат вече карах заедно с бившия капитан общински камион, който обслужваше строителството на пътищата в Рио Чико. Благодарение на едно старо приятелче успяхме да се уредим на работа към кметството. Така печелехме общо двадесет и един боливара, с които се изхранвахме и петимата.

Живяхме в кабината на камиона два месеца — достатъчно, за да стихне развихрилата се в Каракас буря. Полицията скоро получи сигнали, че се подготвя нов антиправителствен заговор и това отклони вниманието й от нашия опит за преврат. В тази страна полицаите много разумно се занимаваха само с настоящето и обръщаха гръб на миналото. За мен това беше добре дошло, защото никак не ми се искаше да ме спипат като съучастник в подобен удар. Сега-засега най-добре беше да си живея тук тихо, кротко и незабележимо.

За да разнообразя всекидневието си, в късния следобед ходех често на риболов. Тази вечер успях да уловя един огромен robalo — вид едър лаврак. Седнах на плажа и безгрижно забравих за всичко, погълнат единствено от великолепния залез. Пурпурна надвечер значи надежда, Папи! И въпреки всички провали, които бях изживял от освобождението си до днес, избухнах в смях. Да, именно надеждата трябва да ми помогне и ще ми помогне да победя и да живея. Но кога ще дойде успехът? Хайде, Папи, да направим равносметка на двете години, прекарани на свобода.

Не съм последен бедняк, но не може да се каже и че притежавам кой знае какво — най-много три хиляди боливара, цялото богатство, натрупано за две години приключенски живот. Какво се случи през това време?

— Първо. Планината злато в Каяо. Да не го обсъждаме — това не беше провал, сам се отказах от парите, за да могат старите ми приятели каторжници да продължат да живеят спокойно. Съжаляваш ли? Не. Добре тогава, забравяме златото.

— Второ. Комарът в диамантените мини. Двайсетина пъти за малко да те убият заради десет хиляди долара, които дори не успя да помиришеш. Жожо умря вместо теб, ти се измъкна. Вярно, без стотинка в джоба, но за сметка на това какво страхотно приключение! Никога няма да забравиш онези наситени с напрежение нощи, мутрите на играчите, осветени от бензиновата лампа, невъзмутимия, но прекалено самоуверен Жожо. Значи и тук няма за какво да се съжалява.