Анри Шариер - Ва банк (Втора част на Пеперудата)

Момчетата бяха изумени, че чуват такива думи от мен. Бях им разказал за моята фиксидея — отмъщението. Но бях премълчал за удара със заложната къща. Затова сега в един глас започнаха да ме убеждават:

— Ако успеем, ще спечелиш парите, които ти трябват, за да си изпълниш плановете. Дори ще ти останат. Ние нямаме намерение да стоим в този гараж до края на живота си. Вярно е, че си правим кефа, но когато тръгнахме за Южна Америка, мечтаехме да постигнем много повече.

— А жените ви, а детето?

— Жените са в течение: Месец преди преврата ще заминат за Богота.

— А, ясно. Те били в течение. И аз забелязах, че не се учудват особено на някои странни неща тук.

Същата вечер отидох да се видя с Дьолофър и Алехандро и доста си поприказвахме. Алехандро се опита да ми обясни:

— Нашата страна се ръководи от Бетанкур и Галегос, които действат под прикритието на псевдодемократичната партия Аксион демократика. Властта им бе дадена в ръцете от ограничените военни, които така и не знаят защо се надигнаха срещу друг военен, при това с по-либерални схващания. Медина ръководеше страната с по-хуманни средства от сегашните цивилни управници. Стоя и нямо наблюдавам как преследват привържениците на бившия режим. Хората, които направиха революция, призовавайки за „социална справедливост и равноправие“, станаха далеч по-лоши от предшествениците си веднага щом се качиха на върха. Затова искам да помогна на Медина да се върне на поста си.

— Добре, Алехандро. Приемам, че целта ти е да сложиш край на преследванията от страна на властващата партия. За теб, Дьолофър, Медина е бог, закрилник и приятел. Но чуйте ме добре — мен, Папийон, сегашният режим ме освободи от каторгата в Елдорадо. На следващия ден след революцията в лагера пристигна нов директор — адвокатът и известният писател Дон Хулио Рамос, който, надявам се, и днес продължава да работи там, и който ме пусна да си вървя и сложи край на варварското отношение към затворниците. Вие искате от мен да участвам в преврат срещу хора като него? Не, по-добре да се разделим. Знаете, че можете да разчитате на мълчанието ми.

Благородният Алехандро, който знаеше в какво положение се намирам, каза:

— Енрике, ти не правиш бомби. Не работиш на струга. Занимаваш се с колите и подаваш инструментите, когато майсторът ти ги поиска. Затова остани още малко. Аз те моля за това и ти обещавам, че ще те предупредим месец преди удара.

Така аз останах при трите момчета — няма да казвам целите им имена, а само инициалите — П. Л., Б. Л. и Ж. Ж. Те продължават да живеят заедно и могат да бъдат лесно разпознати. Бяхме страхотен екип, движехме се само заедно и вършехме толкова дивотии, че французите от Каракас започнаха да ни наричат тримата мускетари — както знаете, те всъщност са били четирима. Месеците с тях си останаха най-хубавият, най-веселият и лудешки период от живота ми в Каракас.

Всичко се сливаше в една непрекъсната забава. За събота си избирахме някоя от хубавите лимузини, казвахме на клиента, че не е готова, и поемахме към чудните плажове, опасани с цъфнали храсти и кокосови палми. Къпехме се, правехме хиляди лудории. Понякога се случваше да се сблъскаме със собственика, който потресен виждаше как колата му разкарва из града група откачени циркаджии, вместо да си стои в гаража. Тогава много внимателно и нежно му обяснявахме, че вършим това за негово добро и че тъй като не искаме да му върнем колата недовършена, сме принудени сами да изпробваме как работи. Благодарение на чаровните усмивки на двете жени номерът минаваше.

Имаше и една-две по-драматични случки. Резервоарът на лимузината на швейцарския посланик започнал да изпуска бензин. Той ни я докара, за да заварим пукнатината. Най-отговорно изпразних резервоара с каучукова тръбичка — изсмуках чак до последната капчица бензин. Явно не е било достатъчно, защото в мига, в който доближих до него пламъка на горелката, мръсният му резервоар избухна и колата изгоря напълно. Потънали целите в сажди, двамата с работника започнахме да се оглеждахме дали не сме ранени, осъзнавайки постепенно, че сме избягнали на косъм смъртта. В този миг над главите ни прозвуча ведрият глас на Б. Л.:

— Не смятате ли, че трябва да уведомим съдружниците си за тази дребна неприятност?

И той се обади на Алехандро, но попадна на щастливия идиот Висенте.

— Висенте, дали можете да ми кажете номера на осигуровката на гаража?

— …

— Няма, така ли? Но това е направо несериозно! Нали вие се занимавахте с административните въпроси?