Анри Шариер - Ва банк (Втора част на Пеперудата)

Няма нужда да ви убеждавам, че копаенето на тунел под банка е най-доброто средство за отслабване. Удивително е колко гъвкав ставаш след толкова навеждане, извиване, промъкване. Потяхме се повече, отколкото в сауна. При всички тези физически упражнения нямаше опасност да запазим някой и друг грам излишна тлъстина. Поне развихме хубава мускулатура. Така че работата си имаше много добри страни, да не говорим, че в края на тунела ни очакваше една прекрасна награда — чуждото богатство.

Нещата вървяха по ноти, единствено около градината възникнаха проблеми. Нивото й застрашително се покачи, цветята потъваха все по-надълбоко и всичко това можеше да събуди нечие подозрение. Още малко и отвън щяха да се виждат само чашките им. И тук намерихме чалъм: пресаждахме ги в саксии и ги поставяхме върху нивото на новоразстланата пръст. Отдалеч изглеждаше сякаш си растат нормално върху земята.

Тая история започна твърде много да се проточва! Поне да можехме да си почиваме един след друг. Но нямаше как. Нужно беше участието и на четиримата, за да се поддържа ритъмът. Ако останехме трима, цикълът се удължаваше безкрайно, а да се складира изкопаната пръст вътре в къщата бе опасно.

Капакът на входа към тунела пасваше идеално и ние можехме спокойно да оставяме отворена вратата на стаята, където работехме — отстрани не се забелязваше нищо. Бяхме прикрили добре и отвора между килера и гаража. Откъм гаража на това място стоеше огромно дървено пано, окичено с разнообразни инструменти, а откъм килера беше подпряна историческа картина, посветена на испанските колонизатори. Така когато на Паоло му се налагаше да се види с някого, той спокойно го посрещаше у дома си. Само дето ние с Гастон се качвахме да се скрием на втория етаж.

В продължение на два дни валя като из ведро и тунелът се наводни. Долу се събра поне двайсет сантиметра вода и аз предложих на Паоло да купи ръчна помпа и маркучи. След един час вече помпахме здраво (още един вид упражнение) и изливахме водата в помийната яма. Цял ден мъчителен труд, който не ни приближи до целта.

Скоро щеше да стане декември. За предпочитане беше да приключим с подготвителната работа — тунел, работни площадки под самата банка и прочее — до края на ноември. Ако младежът с термита се появеше навреме, коледните подаръци ни бяха в кърпа вързани. Ако не дойдеше, щяхме да използваме електрическата резачка. Знаехме вече откъде да си набавим цялата апаратура. „Дженерал Електрикс“ продаваха чудни модели от тях. Решихме, че е по-разумно да направим покупката в друг град.

Междувременно тунелът напредваше и на 24 ноември стигнахме до основите на банката. Още три метра и готово. Оставаше ни да изкопаем около дванайсет кубически метра. Отпразнувахме случая, като отпушихме бутилка истинско френско сухо шампанско.

— Изглежда ми зеленикаво — отбеляза Огюст.

— Още по-добре, това е хубав знак. Зеленото е цветът на доларите!

Паоло обобщи това, което оставаше да се направи: шест дни, за да изкопаем тунела до края и да подготвим работните площадки под трезора; три дни, за да ги укрепим. Общо девет дни бачкане. Сега сме 24 ноември, значи на 4 декември всичко ще е окей.

— Ще атакуваме в петък, в осем часа вечерта — тоест един час след като са приключили работа. Ще разполагаме с цялата петъчна нощ, събота, нощта на събота срещу неделя и цялата неделя. Ако нещата се развиват по план, ще се измъкнем оттук някъде около два часа след полунощ неделя срещу понеделник. Ще разполагаме с петдесет и два часа, за да приберем мангизите. Съгласни ли сте?

— Не, Паоло, абсолютно не съм съгласен.

— Защо, Папи?

— Банката отключва в седем сутринта заради чистачките. Като нищо може някоя от тях да предизвика, без да иска, включването на алармата. Ще е минало твърде малко време от нашето отпътуване. Затова предлагам да правим каквото ще правим, но в шест вечерта в неделя да сме приключили. Докато си разделим плячката, ще стане около осем. Ще тръгнем веднага и така, ако някой задейства алармата в седем сутринта, ние вече ще сме имали единайсет часа, за да се отдалечим на достатъчно разстояние.

Накрая всички приеха моето предложение. Пиехме си шампанското и слушахме плочите, които Паоло беше донесъл — Морис Шевалие, Пиаф, типично парижка музика… Стиснал чашата си, всеки от нас мечтаеше за големия ден. Имахме чувството, че можем да го докоснем, ако протегнем ръка.

Е, Папи, скоро ще можеш да представиш в Париж сметката, която си запечатал в сърцето си. Ако всичко върви добре, ще се върна от Франция в Каяо и ще прибера Мария. На татко ще се обадя по-късно. Бедният ми добър баща! За да го целуна, първо ще трябва да погреба дълбоко в себе си човека от изминалите години, авантюриста… Но и това ще стане по-лесно, ако успея да отмъстя и да си създам положение в обществото.