Анри Шариер - Ва банк (Втора част на Пеперудата)

— Хубаво. А как ще пробием стоманените каси?

— Това трябва да го обсъдим заедно.

— Казвай.

— Можем да използваме горелка — в тази област съм спец, това ми е професията. Можем да вземем и електрическа резачка — с нея също съм работил, но тук има проблем. Във вилата тече 120-волтов ток, а ще ни трябва 220 волта. И заради това реших да включим в групата още едно момче, но не искам да го караме да копае заедно с нас. Той ще пристигне в навечерието на удара.

— И с какво ще действа?

— Седни, за да не паднеш, Папи. С термит! Той е истински специалист. Вие какво ще кажете?

— Ставаме пет маймуни на клона вместо четири — отбеляза Гастон.

— Ще си получиш своя дял, Гастон! Няма кой знае какво значение дали сме четири или пет.

— Аз съм за това да го вземем онзи с термита, защото, ако се наложи да отваряме дузина каси, с термит ще се справим много по-бързо.

— Може да се каже, че ви запознах с основния план. Всички ли сте навити?

Всички казаха да. Паоло ни даде един последен съвет — през деня двамата с Гастон за нищо на света да не си показваме носа навън. Ще излизаме само от време на време вечер, колкото се може по-рядко, и то винаги много внимателно издокарани — с вратовръзки и прочее. Никога не бива да ни виждат четиримата заедно.

Влязохме в съседната стая, която някога е служела за кабинет. Там вече беше прокопана дупка с един метър в диаметър и три метра дълбочина. Възхитих се на гладките й стени и чак тогава се сетих за необходимостта от вентилация в тунела.

— А как ще стига въздух до нас?

— Намерил съм малък компресор и пластмасови маркучи. Ако този, който копае в момента, започне да се задушава, вторият човек ще държи маркуча насочен към лицето му, докато работи. Купил съм го в Каракас и е почти безшумен.

— Не можем ли да купим някаква климатична инсталация?

— Мислих вече по този въпрос. Имам такъв апарат в гаража, но той трещи страхотно.

— Слушай, Паоло. Онзи с термита не е съвсем сигурен. Ако не дойде на срещата, ще трябва да се справяме сами. С горелката ще е много бавно и ще ни се наложи да използваме електрическа резачка. Трябва по някакъв начин да прокараме 220-волтов ток. За да не събудиш подозрение у властите, кажи, че ще монтираш тук замразител за месо и климатична инсталация или че ще режеш дървени трупи в гаража си и ти е нужен електрически трион и прочее. Така ще разрешим проблема.

— Прав си. Ако прокараме 220-волтовия ток, само ще спечелим от това. А сега край на обсъжданията! Огюст е истински цар на спагетите. Веднага щом сготви, ще седнем да ядем.

Вечерята премина много весело. След като си припомнихме няколко тежки епизода от миналото, взехме решение да не споменаваме повече каторгата. Освен заради забавните моменти, които сме изживели там — жените, слънцето, морето, дивотиите. Смяхме се като деца. Нито един от нас не изпитваше и най-малкото угризение при мисълта, че се готвим да нападнем най-внушителния символ на властта в това егоистично общество — банката.

Токът от 220 волта беше прокаран без затруднения, още повече оказа се, че точно до къщата има трансформатор. Отказахме се да копаем с кирки — инструментът беше твърде неудобен за едно толкова тясно пространство. Започнахме да прорязваме цели блокове в пръстта с помощта на електрическия трион за дървесина, откъртвахме ги с един здрав и удобен за работа лост и после ги изтегляхме на повърхността с ведро и макара.

Нужни ни бяха титанични усилия и напредвахме твърде бавно. Бръмченето на триона потъваше в дъното на кладенеца, който вече достигна четири метра дълбочина. Звукът едва се долавяше във вътрешността на къщата, а на двора вече не се чуваше нищо. По тая линия нямаше от какво да се боим.

И така, входната дупка беше прокопана. Днес започнахме да работим по тунела. С компас в ръка Паоло прокопа първия метър в глинестата и влажна почва, която се лепеше по всичко наоколо. Отказахме се да работим полуголи и започнахме да използваме работни комбинезони, така че щом излезехме на повърхността, просто сваляхме дрехата и се оказвахме чистички като пеперуда, изпълзяла от какавидата си. С изключение на ръцете, разбира се.

Според предварителните ни изчисления имахме да изкопаем около трийсет кубически метра земя. Не беше шега работа.

— Ето ти истинска каторжническа ангария — мръхтеше Паоло, когато му паднеше настроението.

И все пак малко по малко напредвахме. „Като къртици“, както казваше Огюст.

— Ще успеем, момчета! И ще имаме парички за цял живот. Нали бе, Папийон?