Анри Шариер - Ва банк (Втора част на Пеперудата)

— Десет метра.

— Трето, измислил ли си къде точно в сградата на банката се намира трезорът?

— Да. Наех личен сейф, а помещението с личните сейфове на клиентите е разположено в съседство с трезора. Разделя ги блиндирана врата. Тази врата е и единственият вход към залата с големите мангизи. Веднъж, след като вече няколко пъти бях ходил там, докато стоях и чаках да донесат втория ключ за сейфа ми, видях как отвориха блиндираната врата. Успях да разгледам залата и подредените покрай стените й каси.

— Можа ли да прецениш колко е дебела преградата между двете помещения?

— Трудно е да се каже заради стоманените решетки.

— По колко стъпала слизаш, за да стигнеш до сейфовете?

— Дванайсет.

— Значи трезорът е на около три метра под нивото на улицата. Кажи сега какво си намислил.

— Трябва да се опитаме да стигнем точно под стената, която разделя двете помещения. Възможно е да се ориентираме по съоръженията, с които касите долу са закрепени — те се подават и на повърхността. Ако стигнем под стената, с една дупка ще си осигурим достъп до двете помещения.

— Щом касите са завинтени неподвижно, може би рискуваме да попаднем под някоя от тях.

— Не бях помислял за тази възможност. Ако това се случи, просто ще разширим дупката.

— Според мен е по-добре да прокопаем две разклонения на тунела към двете помещения и да се стараем да излезем в средата на всяко от тях.

— Съгласен съм с това — рече Огюст.

— Добре, Папи. Има още много да се бъхтим, докато стигнем до там, но е хубаво да помислим по-отрано. Други въпроси?

— На каква дълбочина е тунелът?

— Три метра.

— Колко е широк?

— Осемдесет сантиметра. За да можем да се обръщаме вътре.

— Колко висок го мислиш?

— Метър.

— За широчината и височината съм съгласен, но ми се струва, че трябва да слезем по-надълбоко. Два метра пръст над нас не представляват кой знае колко надежден свод. Достатъчно е да мине някой голям камион или валяк и всичко ще се срути.

— Може и така да е, Папи, но по тази улица по принцип не минават камиони и валяци.

— Дори и да е така, нищо не ни струва да направим кладенеца на четири метра дълбочина. Между улицата и тунела ще има поне три метра земя. Някакво неудобство ли виждаш в това? Единствената допълнителна работа ще е да издълбаем входа с метър по-надълбоко. Самият тунел ще си е същият. От друга страна, ако се движим на четири метра дълбочина, почти със сигурност ще стигнем на едно равнище с основата на сградата, ако не и под нея. Колко етажа има банката?

— Приземен и първи.

— Значи основите не са по-дълбоки.

— Така е, Папи. Ще слезем на четири метра.

— Как смяташ да проникнеш в хранилището? Какво знаеш за алармената система?

— Според мен, Папи, точно тук ни е проблемът. Логично е системите да са разположени около хранилището. При положение, че не закачаме нито неговата врата, нито вратата на банката, системата не би трябвало да се задейства. Не вярвам да са сложили нещо вътре в трезора. Все пак смятам, че не е разумно да пипаме касите, които са около входната и блиндираната врата.

— Добре, съгласен съм с теб. Разбира се, риск има — докато работим с другите каси, вибрациите могат да включат алармата. Но ако се придържаме към предпазните мерки, шансът ще е на наша страна.

— Има ли нещо друго, Папи?

— Предвидил ли си някакви укрепления за тунела?

— Да, в гаража имам необходимите материали.

— Чудесно. А какво ще правим с пръстта, която изравяме?

— В началото ще я разстиламе по повърхността на цялата градина, после ще направим малки хълмчета и накрая ще опашем оградата с ивица, широка метър и висока толкова, че да не буди любопитство.

— А наоколо навъртат ли се любопитни?

— Отдясно всичко е наред. Двама старци, които всеки път, щом ме видят, започват да сипят извинения — кучето им е навикнало да сере точно пред портата ми. Отляво обаче нещата са по-кофти. Имат две дечица — на осем и на десет години, които непрекъснато се люлеят на люлката. Понякога литват толкова високо, че спокойно могат да видят какво става в нашата градина.

— Не и ако си вършим работата точно до оградата откъм тяхната страна.

— Точно така. Е, да предположим, че сме прокопали тунела и сега стоим под хранилището. Ще трябва да дълбаем кухина — нещо като стаичка, в която да държим сечивата си и да работим двама-трима едновременно. Щом като уточним къде се пада центърът на всяко от двете помещения, ще направим работни площадки два на два метра.