Анри Шариер - Ва банк (Втора част на Пеперудата)

В осем асансьорът ме изкачи на повърхността. Заобиколих, за да не минавам покрай хранилището. Колкото по-малко го виждам, толкова по-добре. Бързо тръгнах към дома, пресякох селото, поздравявайки хората. Извинявах се пред онези, които искаха да ме спрат, и им казвах, че бързам по работа. Кончита ме чакаше все така весела и черна.

— Е, как сме, Папи? Шарло ми каза да те черпя с една голяма мастика преди вечеря. Останал е с впечатление, че имаш проблеми. Какво не е наред, Папи? Можеш да споделиш с мен — жената на твоя приятел. Не искаш ли да повикам Грациела или Мерседес? Не мислиш ли, че така ще ти стане по-добре?

— Кончита, малка черна перла на Каяо, ти си прекрасна и разбирам защо Шарло те обожава! Може би си права, една жена сигурно ще ми помогне да се уравновеся.

— Сто на сто. Освен ако Шарло не е прав…

— Какво имаш предвид?

— Ами ето — според мен ти имаш нужда да обичаш и да бъдеш обичан. А Шарло ми рече да почакам, преди да доведа някое момиче в леглото ти, защото по всяка вероятност друго те гризе.

— Какво друго?

Тя се поколеба за малко и после изстреля на един дъх:

— Но ако го повториш пред Шарло, ще отнеса два шамара.

— Обещавам, че няма да му кажа.

— Ами Шарло вика, че не си създаден, за да водиш същия живот като него и останалите французи тук.

— И после? Хайде, изплюй камъчето, Кончита.

— Вика също, че сигурно според теб в мината има прекалено много ненужно злато и че ти би му намерил по-добро приложение. Ето това е! Допълни, че не си от типа хора, които могат да живеят, без да харчат нашироко, и че не искаш да се откажеш от отмъщението си, а за него са ти нужни куп пари.

Погледнах я право в очите.

— Е, Кончита, твоят Шарло бълнува. Ти си права. Бъдещето ми не ме притеснява. Познала си, че имам нужда от жена. Не смеех да ти го кажа, защото съм малко срамежлив.

— Не вярвам, Папийон!

— Ами! Я иди ми намери някоя русичка, пък после ще видиш дали няма да се развеселя.

— Хуквам.

Тя влезе в стаята си, за да се преоблече, и ми подвикна оттам.

— Да знаеш колко доволна ще бъде Мерседес!

Но докато се върне, някой почука. „Влезте“, обади се Кончита. Вратата се отвори и Мария срамежливо влезе вътре.

— Мария, ти! По това време! Колко приятна изненада! Кончита, това е Мария, момичето, което ни покани двамата с Пиколино у дома си през първия ни ден в Каяо.

— Дай да те целуна — посрещна я Кончита. — Ти си точно толкова хубава, колкото те описа Папийон.

— Кой е този Папийон?

— Аз. Енрике или Папийон — то е едно и също. Седни на дивана до мен и разказвай.

Кончита хитро се изхили:

— Мисля, че вече няма нужда да излизам.

Мария остана в къщата цяла нощ. Като любовница беше все още срамежлива, но откликваше на всяка милувка. Аз й бях първият. Сега успокоена спеше. Двете свещи, които бях запалил вместо ярката електрическа крушка, догаряха. Дискретната им светлина още повече подчертаваше красотата на младото тяло и на гърдите, носещи все още белезите на любовната ни игра. Тихо станах, за да ида да си притопля малко кафе и да погледна часовника. Беше четири часът сутринта. Бутнах една тенджера и шумът събуди Кончита. Излезе от стаята си по пеньоар.

— Кафе ли искаш?

— Да.

— Само за себе си, нали, защото тя сигурно спи, след като я въздигна до небесата.

— Ти явно си специалистка, Кончита.

— Ние от нашата раса имаме огън във вените си. Тази нощ сигурно си успял да го забележиш. Мария има една част негърска кръв, две части индианска и останалото е испанска. Ако и от този коктейл не си доволен, по-добре да идеш да се гръмнеш — добави тя със смях.

Когато Мария се събуди, яркото слънце се беше качило доста високо. Донесох й кафе в леглото. Един въпрос ме притесняваше ужасно:

— Вашите няма ли да се безпокоят, задето те няма?

— Сестрите ми знаеха накъде съм тръгнала — значи малко по-късно го е научил и баща ни. Нали няма да ме отпратиш още днес?

— Не, скъпа. Казах ти, че не искам да се женя, но това не значи, че се каня да те отпратя, щом при това можеш да останеш тук без проблеми. Стой колкото искаш.

Стана обяд и аз трябваше да тръгвам към мината. Мария реши да се прибере с камион у дома и да се върне обратно при мен вечерта.

— Браво, приятел! Намери точно момичето, което ти трябва. Страшно парче, поздравявам те, братко! — подвикна на френски Шарло, застанал по пижама на прага на стаята си. Добави, че на следващия ден можем да полеем събитието, тъй като се пада неделя. Разбрано.

— Мария, кажи на баща си и на сестрите си да дойдат в неделя, за да празнуваме. А ти се върни веднага щом решиш. Този дом е и твой. Лек ден, Папи! Внимавай с помпа №3, а като си тръгваш, недей задължително да минаваш покрай Симон. По-малко кахъри ще имаш, ако не виждаш онова, което той толкова небрежно пази.