Анри Шариер - Ва банк (Втора част на Пеперудата)

— Откъде идваш?

— От провинцията.

— Харесваш ми. Защо не дойдеш с мен в хотела? Ще бъда мила с теб, пък и ще сме на топло.

Жожо се почувствал безкрайно развълнуван. Момичето му говорело такива хубави неща, а отгоре на всичко облегнало нежната си ръка върху неговата. Откриването на любовта го зашеметило. Момичето било младо и страстно. Когато се наситили един на друг, двамата седнали в леглото и запалили по цигара.

— За първи път ли лягаш с жена? — запитала тя.

— Да — признал си Жожо.

— Защо си чакал толкова дълго?

— Бях в затвора за непълнолетни.

— Дълго ли?

— Много дълго.

— И аз бях в сиропиталище. Но избягах.

— На колко години си? — попитал той.

— На шестнадесет.

— От кой квартал си?

— От Вилиет.

— А коя улица?

— Рю дьо Руен.

И Жожо бил оттам. Изведнъж се уплашил:

— Как се казваш? — изкрещял той.

— Жинет Дюбоа.

Тя била сестра му. Потресени, двамата се разплакали от срам и мъка. После всеки разказал за своите страдания. Жинет и останалите сестри водили също като неговия живот — по сиропиталища и изправителни домове. Майката току-що била излязла от санаториум. Най-голямата сестра работела в арабски бордей във Вилиет. Решили да отидат при нея.

Едва стъпили на улицата, и едно униформено ченге викнало на момичето:

— Абе, малка курво, не ти ли казах да не идваш да развратничиш в моя квартал? — Той тръгнал към тях. — Мръсна шаврантийо, този път ще те вкарам на топло!

Чашата преляла. След всичко, което бил преживял току-що, Жожо вече не знаел какво върши. Извадил ножа си с две остриета — бил си го купил за службата в армията — и го забил в сърцето на полицая. Арестували го и дванадесет „компетентни“ съдебни заседатели го осъдили на смърт, но после президентът на републиката го помилвал. Така заминал за каторга.

Е, Папийон, той успя да избяга и днес живее в големия пристанищен град Кумана. Женен е, работи като обущар и има девет деца — всички добре възпитани. Ходят на училище, а от миналата година най-големият учи в университета. Винаги, когато минавам през Кумана, се отбивам да ги видя. Не е ли това добър пример? Въпреки че, повярвай ми, той също имаше сметки за уреждане с обществото. Виждаш ли, Папийон, никакво изключение не си ти. Много от нас имаха мотиви за отмъщение. Но не знам някой да е напуснал тази страна, за да дири мъст. Имам доверие в теб, Папийон. Щом като Каракас те привлича, върви! Надявам се, че ще съумееш да оцелееш в този модерен град, без да хлътнеш в някой от неговите капани.

Бугра си тръгна късно следобед. Бях развълнуван от срещата. Защо ли толкова ме впечатли? Лесно е да се разбере. През първите си свободни дни срещнах бивши престъпници — щастливи, успокоени, но в живота им нямаше нищо значително. Те просто мъдро и бедно доизживяваха дните си като работници или селяни. Докато случаят на Бугра бе различен. За първи път срещах бивш каторжник, живеещ като уважаван господин. Ето това накара сърцето ми да трепне. Дали и аз някой ден ще стана господин? Мога ли да се надявам на това? Той беше лекар и сигурно се е издигнал сравнително лесно. За мен би било далеч по-трудно, но макар и да не знаех как, бях убеден, че един ден също ще се утвърдя.

Седнал на пейката си в дъното на галерия №11, наблюдавах помпите, които днес работеха без засечки. Повтарях си в ритъма на мотора думите на Бугра: „Имам доверие в теб, Папийон! Пази се от капаните на големия град.“ Сигурно капаните наистина съществуват — не е толкова лесно да смениш начина си на мислене. Едва вчера гледката на златното хранилище буквално ме подлуди. Бяха ме освободили само преди петнадесет дни, но омагьосан от лесно достижимото богатство, докато вървях по пътеката, кроях планове как да го отмъкна. И дълбоко в себе си все още не се чувствах убеден, че трябва да оставя кюлчетата на мира.

Главата ми се пръскаше: „Папийон, имам ти доверие.“ Но дали бих могъл да се примиря с живота, който водят моите другари? Не вярвам. В крайна сметка има толкова други почтени начини да печелиш достатъчно пари. Никой не ме принуждава да приема това твърде дребно за мен живуркане. Мога да продължа авантюрата, да стана златотърсач или търсач на диаманти, да хлътна в джунглата, за да изляза един ден оттам с някакви средства, които ще ми позволят да си изградя приемливо положение.

Чувствах, че не мога лесно да зарежа приключенията и опасните удари. И въпреки всичко, ако разсъждаваш разумно, ще видиш, че не бива, не можеш, нямаш право да се поддадеш на изкушението на онази купчина злато. Един милион долара… Даваш ли си сметка, Папи? При това работата ти е в кърпа вързана. Няма нужда от предварителна подготовка. Достатъчно е да почнеш, и краят й се вижда. Невъзможно е да се провалиш. Наистина е изкушаващо. Мамка му! Нямат право да тикат под носа на един престъпник почти изоставена на произвола купчина злато и да му казват „Не пипай!“. Само десета от златото би ми позволила да покрия всичките си разходи, включително тези по отмъщението; да осъществя онова, за което съм мечтал през хилядите часове, докато бях погребан.