Джесика Таунсенд - Невърмур - Изпитанията на Мориган Врана

Но дотогава оставаше цяла година. Мориган се отърси от тази мисъл и последва баща си нагоре по стълбите.

В обикновено мрачната, ехтяща зала цареше въодушевление. Няколкостотин деца от цял Джакалфакс бяха пристигнали, облечени в най-хубавите си неделни дрехи, момчетата със зализана коса, а момичетата с плитки, панделки и шапки. Седяха с изпънати гърбове на редиците столове под познатия суров поглед на президента Зимномор, чийто портрет висеше във всеки дом, магазин и правителствена сграда в републиката — винаги бдителен, винаги грамаден.

Гълчавата се превърна в тихо мърморене, докато Мориган и Корвус заемаха местата си на сцената зад подиума. Накъдето и да погледнеше Мориган, в нея се взираха присвити очи.

Корвус сложи ръка на рамото й в неловък, неестествен жест на бащинска привързаност, докато няколко местни фотографи ги снимаха. Определено материал за първа страница, помисли си момичето — обречената дъщеря и бащата, който скоро щеше да скърби, една ужасно трагична двойка. Тя се опита да си придаде още по-окаян вид, което не беше лесна работа, докато я заслепяваха светкавиците на фотоапаратите.

След тържественото хорово изпълнение на националния химн на република Зимномория („Напред! Нагоре! Нататък! Ура!“) Корвус откри церемонията с много скучна реч, последван от разни директори и местни бизнесмени, които трябваше да му пригласят. Но ето че най-накрая кметът на Джакалфакс извади полирана дървена кутия и започна да чете предложенията. Мориган седеше с изправен гръб на стола си и усещаше в нея да пърха необяснимо въодушевление.

— Госпожа Хонора Салви от Коприненоземската балетна трупа — прочете кметът надписа върху първия изтеглен плик — желае да отправи предложение на Моли Дженкинс.

От третия ред се раздаде радостен писък и Моли Дженкинс скочи от стола си и се втурна към сцената да направи реверанс и да вземе плика със своето предложение.

— Браво, госпожице Дженкинс. След края на церемонията говорете с някого от помощниците в дъното на залата, те ще ви насочат към стаята ви за интервю.

Кметът изтегли втори плик.

— Майор Джейкъб Джакърли от военната школа „Отровна гора“, иска да отправи предложение на Майкъл Солзбъри.

Приятелите и роднините на Майкъл заръкопляскаха, докато той си вземаше предложението.

— Господин Хенри Снигъл, собственик и управител на Змийския магазин на Снигъл, иска да отправи към Алис Картър предложение за чирачество по херпетология — о, боже, колко интригуващо!

Церемонията продължи близо час. Децата в залата гледаха жадно изтеглянето на всеки нов плик от кутията. Всяко обявление бе посрещано с радостни викове от получателя и родителите му и дружна въздишка на разочарование от всички останали.

Мориган започна да не я свърта на едно място. Интересът й към Деня на наддаването се беше поизпарил. Беше си мислила, че ще е вълнуващо. Не очакваше смътната завист, която се бе настанила в стомаха й и я човъркаше отвътре, докато гледаше как дете след дете грабват пликовете си, всеки от тях съдържащ някакво бляскаво бъдеще, каквото тя никога нямаше да има. Думите на Айви отекнаха в главата й: „Не очакваш предложение, нали? О, боже“.

Мориган усети кръвта да нахлува в лицето й, като си спомни как се беше изсмяла Айви. Опита се да устои на внезапното трескаво желание да избяга от задушаващата топлина на залата.

Овации изригнаха от първия ред, когато Кори Джеймисън получи предложение от госпожа Джинифър О’Райли от престижната академия „Зимно море“, държавно училище в Благоденствие, най-богатия щат на републиката, където се добиваха рубини и сапфири.

— Леле-мале — възкликна кметът и се потупа по дебелия корем, когато Кори взе втория си плик и го размаха над главата си, с което предизвика още по-гръмки овации от семейството си, седящо сред публиката. — Две предложения! Ама че изненада! Това е първото двойно предложение в Джакалфакс от доста години насам. Браво, момко, браво! Предстои ти да вземеш важно решение. А сега… хм, имаме анонимно предложение за… за…

Кметът млъкна, хвърли поглед към ВИП секцията, а после пак към плика в ръката си. Прочисти гърло.

— За госпожица Мориган Врана.

Възцари се тишина. Мориган премигна.

Дали не си бе въобразила? Не — Корвус се надигна леко от стола си, вперил поглед в кмета, който сви безпомощно рамене.

— Госпожице Врана — подкани я той да излезе напред.

Откъм публиката се надигна хор от шепоти, досущ стреснато птиче ято, излетяло внезапно във въздуха.