Джесика Таунсенд - Чудотворката Мориган Врана

Ефектът би трябвало да е плашещ, но някак си Мориган не чувстваше страх. В края на краищата тя вече бе в Обществото. Трудното бе минало.

Имаше нещо почти успокоително в присъствието на тези загърнати в черно непознати, които се взираха в нея от дърветата. Те не бяха недружелюбни, просто… неподвижни.

Когато Набор 919 инстинктивно тръгна нагоре по леко наклонената алея към тухлената грамада на Дом „Горда стъпка“, облечените в черно членове на Обществото подеха тих напев, чийто текст Мориган разпозна. Той й бе доставен преди няколко дни в хотел „Девкалион“, изписан с дребен, акуратен почерк и запечатан в плик с цвят на слонова кост с указания да го научи наизуст, а после да го изгори:

Това беше клетва. Обещание, което всеки нов член на Обществото трябваше да даде към своя набор — към осемте си нови братя и сестри. Мориган знаеше, че присъединявайки се към Обществото, получава не само елитно образование и безкрайни възможности, но и онова, за което копнееше повече от всичко друго: истинско семейство.

Напевът следваше Набор 919 по целия дълъг път нагоре, заедно със събратята им от Обществото. Те скачаха от дърветата и се събираха зад новобранците, образувайки нещо като почетна стража, като повтаряха отново и отново думите на Чудобщната клетва.

Посрещането им в Чудобщ се разрастваше и набираше скорост, докато Набор 919 напредваше по алеята. От едно дърво вдясно от тях слезе цял оркестър, който засвири триумфална мелодия. Двама тийнейджъри от двете страни на пътя призоваха дъга, под която да минат, като мъглива невеществена арка. Когато най-сетне стигнаха до Дом „Горда стъпка“, един огромен слон в подножието на стълбите оповести за пристигането им с тръбене, подобно на градски глашатай.

А на широките мраморни стъпала стояха и ги чакаха девет мъже и жени — единият с яркорижа коса, — които наблюдаваха пристигането на своите кандидати с гордост и удоволствие.

Юпитер сияеше като самото слънце, когато Мориган се втурна нагоре по стълбите да го поздрави. Той отвори уста да заговори, но после пак я затвори, а сините му очи се навлажниха леко. Мориган бе изненадана и доста трогната от тази неочаквана проява на емоции. Показа благодарността си, като посегна и го ръгна с лакът.

— Жалък си — прошепна тя. Юпитер се разсмя и избърса очите си.

До Юпитер стоеше покровителката на Хоторн, младата Нанси Чавка, и когато се усмихна на своя кандидат, на бузите й се появиха трапчинки.

— Всичко наред ли е, калпазанино?

— Всичко е наред, Нан — увери я ухилено Хоторн.

Една по-възрастна покровителка от другата страна на Нан им изшътка, мръщейки се неодобрително.

— Шъткай на себе си, Хестер — каза добродушно Нан и се обърна да направи смешна гримаса към Хоторн и Мориган.

По-нататък в редицата от покровители Мориган забеляза един мъж, когото би се радвала да не види никога повече: Баз Чарлтън. През цялата предна година Баз се бе опитвал да осуети шансовете на Мориган в изпитанията и да накара да я изхвърлят от Невърмур, като същевременно помагаше на собствените си кандидати да мамят.

Кандидатката на Баз, хипнотизаторката Кадънс Овъглен, стоеше, скръстила ръце на гърдите си. Отметна дългата си, сплетена на множество плитчици черна коса през рамо с рязко движение на главата и изглеждаше тъй съвършено спокойна в тази чудата ситуация, сякаш е едва ли не _ отегчена_ . Мориган едновременно се впечатли и се подразни от това.

Юпитер се приведе да прошепне в ухото й:

— Огледай се, Мог. Ето за това положи толкова труд. Порадвай му се.

Зад тях тълпата от членове на Чудобщ се събра по-нагъсто. Вече бяха спрели да напяват и бъбреха радостно помежду си, като се усмихваха на новите членове на Обществото и се наслаждаваха на празненството.

Внезапен неземен крясък раздра въздуха и всички вдигнаха очи. Двойка дракони с ездачи прелетяха над Дом „Горда стъпка“, изписвайки с огън и дим в небето девет имена:

След оцеляването от така нареченото си проклятие и бягството си в тайния град Невърмур точно преди една година, Мориган бе имала някои странни преживелици. Да види собственото си име, изписано с драконов огън, бе просто последното от цяла редица неща, които й се случваха за първи път, но тя трябваше да признае, че е едно от най-хубавите досега. Радостните ахкания на другите членове на Набор 919 й разкриха, че не е сама в изумлението си. Всъщност само Хоторн (който в края на краищата яздеше дракони, откакто е проходил) изглеждаше любезно невъзмутим.