Джесика Таунсенд - Чудотворката Мориган Врана

Когато и последното име се разсея в дим в небето, ездачите се отдалечиха с драконите си от Дом „Горда стъпка“, а покровителите въведоха учениците си вътре. Тълпата от членове на Чудобщ зад тях изригна в овации и аплодисменти, изпращайки ги с махане на ръце, сякаш са истински знаменитости. Мориган неволно се засмя на Хоторн, който отговаряше на ръкомаханията толкова ентусиазирано, че се наложи Нан да го издърпа вътре точно преди огромните врати да се захлопнат и да заглушат напълно шума отвън.

Във внезапно настъпилата тишина в ярко осветеното фоайе на Дом „Горда стъпка“ един крехък глас извика от дъното на помещението:

— Добре дошли, Набор 919, в първия ден от остатъка от живота си.

Там стояха тримата почитаеми членове на Върховния съвет на старейшините на Чудното общество — старейшина Грегория Куин, жена, чието крехко телосложение Мориган знаеше, че е крайно измамно; старейшина Хеликс Вонг — сериозен сивобрад мъж, покрит с татуировки; и старейшина Алиот Сага — който всъщност бе голям говорещ бик.

В сравнение с посрещането, което бяха получили пред Дом „Горда стъпка“, самата церемония по приема бе кратка и не особено вълнуваща. Старейшините казаха по няколко приветствени думи. Всеки покровител взе по едно черно наметало и го загърна около раменете на своя кандидат, а после закачи малката златна брошка с буквата Ч на яката му.

Учениците от Набор 919 изрецитираха наизустената клетва, вричайки се в доживотна вярност един към друг. Говореха със силни, ясни гласове. Никой не заваляше думите. Мориган знаеше, че това е най-важната част от церемонията.

А после се свърши. Това беше.

Почти.

— Покровители — каза старейшина Куин в края на церемонията, — бих искала да останете за няколко минути, ако обичате. Има един важен въпрос, който трябва да обсъдим. Ученици, моля, изчакайте покровителите си на стълбите пред Дом „Горда стъпка“.

Мориган се зачуди дали това е обичайна част от церемонията; няколко любопитни погледа, разменени между покровителите, намекваха, че вероятно не е. Тя се опита да улови погледа на Юпитер, докато излизаше заедно с набора си, но той не се озърна към нея. Беше стиснал зъби.

Извън Дом „Горда стъпка“ дворът бе студен, празен и тих. Не бе останал нито един човек, нито дори най-малко доказателство, че шумното посрещане, което им бяха устроили само преди минути, не е било колективна халюцинация.

Мълчанието между тях се проточи. С изключение на Мориган и Хоторн, останалите деца не се познаваха наистина. Размениха си малко смутени погледи, чу се неловко кикотене от страна на Анах Кало — пухкаво, хубавко момиченце с руси къдрици, което, както Мориган ясно си спомняше, бе разрязало коремната кухина на покровителката си по време на Показното изпитание, беше й махнало апендикса, а после я бе зашило отново… и всичко това със завързани очи.

Предсказуемо, Хоторн бе първият, който се обади.

— Знаеш ли, онова, дето го направи на Показното изпитание… — започна той, оглеждайки любопитно Аркан Тейт. — Как обикаляше из публиката и преджобваше всички, докато ние си мислехме, че просто свириш на цигулка…

— Хм… да? — Аркан бе миловидно момче с почти ангелски вид, което изглеждаше прекалено невинно, за да е толкова талантлив крадец. Той се взря неуверено в Хоторн. — Съжалявам. Да не би да откраднах нещо твое? Получи ли си го обратно после? Постарах се да върна вещите на тези, от които ги взех. Просто покровителят ми смяташе, че ще е…

— Беше абсолютно гениално — прекъсна го Хоторн, ококорен от възхита. — _ Абсолютно гениално._ Направо ни взе акъла, нали, Мориган?

Мориган се ухили, спомняйки си неподправената радост на Хоторн по време на Показното изпитание, когато осъзна, че Аркан е задигнал ръкавиците му за драконова езда от собствения му джоб, без той изобщо да забележи. Тя също бе впечатлена, но Хоторн бе истински развълнуван от умението на Аркан.

— Беше удивително — съгласи се Мориган. — Как се научи да го правиш?

Аркан поруменя чак до връхчетата на ушите си. Усмихна се срамежливо на Мориган.

— О! Ъъъ… благодаря. Предполагам, че просто съм… го забърсал. — Сви скромно рамене.

— Гениално — повтори Хоторн. — Може би ще ме научиш и мен. Ти беше Аркан, нали?

— Просто Арк. — Той стисна ръката, подадена му от Хоторн. — Само баба ми ме нарича…

В този момент вратите на Дом „Горда стъпка“ се отвориха с трясък, Баз Чарлтън изхвръкна с бесен вид на мраморните стъпала и повика с жест кандидатката си.