Джон Гришам - Звездният отбор

Час след началото на срещата мъжете помолиха Дейвид да излезе навън, за да обсъдят въпроса насаме.

Дейвид изпи чаша кафе с клиентите си и след петнайсет минути бе придружен до заседателната зала от същата асистентка. Тя затвори вратата след него. Дейвид нямаше търпение да приключи сделката и да се прибере у дома.

Когато всички заеха местата си, Карл Лапорт заяви:

— Бяхме готови да напишем чек за пет милиона долара и да забравим за проблема, но ти поиска доста по-голяма сума.

— Няма да приемем пет милиона, тъй като случаят струва два пъти повече. Нашето предложение е шест милиона и половина. Ако не сте съгласни да ги платите, ще подам съдебния иск още утре.

— Делото ще се проточи с години. Клиентите ти съгласни ли са да чакат толкова дълго? — попита Кот.

— Някои от федералните съдии тук използват член 83:19, известен като съкратена процедура. Повярвайте ми, работи отлично. Мога да представя случая пред заседателите до една година. Последното дело, в което участвах, беше далеч по-сложно, но стигна до залата десет месеца след внасяне на иска. Да, клиентите ми ще оцелеят някак си, докато заседателите обявят решението си.

— Вие не спечелихте, нали? — попита Карл и вдигна вежди, сякаш знаеше всичко за делото „Клопек“.

— Не, но научих много. Разполагах с ужасно слаби доказателства. Този път те са изцяло на моя страна. Когато заседателите се произнесат, шест милиона и половина ще ви се сторят нищожна сума.

— Предлагаме пет милиона.

Дейвид преглътна тежко, втренчи се в Карл Лапорт и заяви:

— Не ме чуваш, Карл. Ако платите шест милиона и половина сега, ще си спестите доста пари след година.

— Готов си да лишиш бедните имигранти от пет милиона долара?

— Току-що го направих и не съм склонен да преговарям. Компанията ви е добре застрахована. СУмата няма да дойде от нетните ви приходи.

— Може би, но застрахователните полици не са евтини.

— Не се пазаря, Карл. Сделка или не?

Карл си пое дълбоко въздух и се спогледа с Дилън Кот и Уайът Вители. Сви рамене, усмихна се, капитулира и му подаде ръка.

— Сделка.

Дейвид пое ръката му и я стисна здраво.

— Но само при условие, че споразумението е конфиденциално — добави Карл.

— Разбира се.

— Ще накарам колегите от правния отдел да подготвят документите — намеси се Дилън.

— Не е необходимо — отвърна Дейвид и бръкна в куфарчето си. Извади отвътре една папка, отдели четири копия от някакъв документ и ги раздаде на останалите. — Това е договор за споразумение, който покрива всичко. Написан е на доста ясен език и гарантира пълна конфиденциалност. Аз работя за малка адвокатска фирма, но в момента сме изправени пред сериозни проблеми. В мой интерес е да пазя тайна.

— Изготвил си споразумение за шест милиона и половина? — учуди се Карл.

— Точно така. Нито цент по-малко. Толкова струва случаят.

— Документът трябва да бъде одобрен от съда, нали? — попита Дилън.

— Да. Вече определихме настойник на детето. Баща му ще бъде негов законен представител. Съдът ще одобри споразумението и ще контролира харченето на парите. От мен се очаква да представям финансови отчети и да се срещам със съдията веднъж годишно. Всички документи ще бъдат запечатани, за да се гарантира конфиденциалност.

Мъжете прегледаха споразумението и Карл Лапорт го подписа от името на компанията. Дейвид последва примера му, след което Со и Луин бяха доведени в залата. Той им обясни условията на договора и двамата сложиха подписите си под неговия. Карл им се извини отново и им пожела всичко добро. Те бяха шокирани и преизпълнени с емоции. Не можеха въобще да проговорят.

Преди да напуснат сградата, Дилън Кот помоли Дейвид да му отдели една минута. Родителите на Туя се отдалечиха и изчакаха при джипа. Кот сръчно пъхна бял пощенски плик в ръката на Дейвид и каза:

— Не си го получил от мен, ясно ли е?

Дейвид го сложи в джоба на сакото си.

— Какво има в него?

— Списък с други продукти, най-вече играчки, които са причинили оловно отравяне. Повечето са произведени в Китай, но някои са от Мексико, Виетнам и Пакистан. Направени са в чужбина, но са внесени тук от американски компании.

— Разбирам. И тези компании съвсем случайно са ваши конкуренти.

— Правилно се досети.

— Благодаря ти.

— Успех.

Последното съвещание на „Финли и Фиг“ се състоя късно същия следобед. По настояване на Дейвид адвокатите изчакаха Рошел да си тръгне. Оскар изглеждаше уморен и раздразнителен, което беше добър знак. Неговата приятелка и лична шофьорка бе отпратена в три часа, като Дейвид обеща да закара у дома старши съдружника след края на срещата.