Джон Гришам - Звездният отбор

Оскар настоя да отпразнува случая с бутилка шампанско, разбира се, безалкохолно, и в края на деня служителите на фирмата се събраха неофициално в кантората. Тъй като знаеха за постиженията на Уоли — 15 дни трезвеност, — те вдигнаха тост за него и за най-новия ерген в квартала Оскар Финли. Беше четвъртък, 10 ноември. Въпреки че малката бутикова фирма бе изправена пред планина от дългове и разполагаше само с няколко клиенти, в този момент всички бяха решили да се забавляват. Победени и отчаяни, те все още бяха на крака и показваха признаци на живот.

Докато Дейвид пресушаваше чашата си, телефонът му иззвъня. Той се извини на останалите и отиде на горния етаж.

Дилън Кот се представи като вицепрезидент и главен юрисконсулт на „Сонеста Геймс“ — позиция, която заемаше от много години. Обаждаше се от централата на компанията в Сан Джасинто, щата Калифорния. Той благодари на Дейвид за писмото и разумния му тон, след което го увери, че играчката е била изследвана от най-добрите специалисти във фирмата. Ако трябвало да бъде честен, съществувала причина за „огромно притеснение“. Самият той бил силно разтревожен.

— Искаме да се срещнем, мистър Зинк. Лично.

— И с каква цел? — попита Дейвид.

— Трябва да обсъдим начините за избягване на евентуален процес.

— И на негативните публикации, нали?

— Определено. Ние сме компания за играчки, мистър Зинк. Имиджът е много важен за нас.

— Кога и къде?

— Имаме дистрибуционен център и офис в Деплейн, във вашия район. Можете ли да дойдете там в понеделник сутринта?

— Да, но само ако обмисляте споразумение. Ако смятате да ми пробутате някакви евтини трикове, просто забравете. Ще пробвам шансовете си пред заседателите.

— Моля ви, мистър Зинк. Твърде рано е за заплахи. Уверявам ви, че осъзнаваме сериозността на ситуацията. За съжаление сме се сблъсквали с подобни проблеми и преди. Ще ви обясня всичко в понеделник.

— Добре.

— Съдът определил ли е законен настойник на детето?

— Да, баща му.

— Възможно ли е да доведете и двамата родители в понеделник?

— Сигурен съм, че ще успеят да дойдат. Защо?

— Карл Лапорт, нашият изпълнителен директор, държи да се срещне с тях и да им поднесе извинения от името на компанията.

Дистрибуционният център беше част от дълга редица складове, които покриваха огромна площ западно от Деплейн и предградията на Чикаго. Благодарение на джипиеса Дейвид го намери без проблеми. В десет часа в понеделник сутринта той влезе със Со и Луин Хаинг през входа на червената тухлена сграда, която служеше за офис на компанията. Веднага бяха посрещнати и отведени в една заседателна зала, където им предложиха кафе, сладки и сок. Те отказаха. Стомахът на Дейвид беше свит, а нервите му бяха опънати до краен предел. Родителите на Туя също бяха ужасно притеснени.

В залата се появиха трима мъже в строги костюми — Дилън Кот, главен юрисконсулт на фирмата, Карл Лапорт, изпълнителен директор, и Уайът Вители, финансов директор. След кратка размяна на любезности Карл Лапорт покани всички да заемат места, като полагаше големи усилия да овладее напрежението. Гостите отново получиха покана да си вземат кафе, сладки и сок. Те пак отказаха. Съвсем скоро стана ясно, че Со и Луин са твърде уплашени, за да поведат някакъв разговор. Лапорт се изправи и заяви сериозно:

— Нека започнем е най-важното. Знам, че момчето ви е много болно и няма шансове да се излекува. Аз самият имам четиригодишен внук, единствен до момента, и дори не смея да си представя какво преживявате. От името на компанията „Сонеста Геймс“ поемам пълна отговорност за случилото се със сина ви. Ние не сме произвели „Грозните зъби“, но притежаваме малка фирма, която е внесла играчката от Китай. Тъй като фирмата е наша собственост, вината пада изцяло върху нас. Някакви въпроси?

Луин и Со бавно поклатиха глави.

Дейвид гледаше изумено. Думите на Карл Лапорт биха изиграли ключова роля, ако случаят стигнеше до съда. Едно извинение от страна на компанията можеше да бъде прието като доказателство и да носи огромна тежест пред заседателите. Фактът, че той поемаше отговорност, и то без каквото и да е колебание, беше важен поради две причини: първо, компанията беше искрена; и, второ, проблемът щеше да бъде разрешен извън съда. Присъствието на изпълнителния и финансовия директор, както и на главния юрисконсулт на фирмата, подсказваше красноречиво, че те са донесли чековата си книжка.