Джон Гришам - Звездният отбор

— Никой не знае с точност. Цифрата постоянно се променя. Нарочно не я споменах в доклада си, защото едни доктори казват година-две, а други твърдят, че Туя може да доживее до пределна възраст. Говорих с всички лекари и според тях не е разумно да се правят подобни прогнози. През последните шест месеца прекарах доста време с момчето и забелязах леко подобрение в някои от телесните му функции. Мисля, че споразумението ни трябва да се базира на още двайсет години живот.

Тримата мъже кимнаха в знак на съгласие.

— Не е тайна, че родителите на Туя не печелят добре. Живеят в малък евтин апартамент с двете си по-големи дъщери. Семейството се нуждае от просторен дом със специална стая за Туя, където той може да получи необходимите грижи. Не говоря за нищо претенциозно. Все пак става дума за скромни хора. Но и те имат мечти.

С тези думи Дейвид остави на масата три екземпляра от доказателство номер 2. Мъжете бързо взеха по едно копие.

Дейвид си пое дълбоко въздух и продължи:

— Ето какво предлагаме. В точка първа са вписани разходите, които вече споменах, плюс трийсет хиляди долара годишно за медицинска сестра. Прибавих още двайсет и пет хиляди на година за изгубената заплата на майката, тъй като тя смята да напусне работа и да се грижи за детето си. Следват разходите за нова кола, с която родителите на Туя ще го водят на процедури всеки ден. Закръглих цифрата на сто хиляди годишно. За период от двайсет години общата сума възлиза на два милиона долара. При днешните цени можете да уредите изплащане на пожизнена рента за милион и четиристотин хиляди. Рехабилитацията е сива зона, тъй като не е ясно колко време ще продължи. Към момента тя възлиза на около петдесет хиляди годишно. При прогноза от двайсет години ще ви струва седемстотин хиляди долара. Важен е и въпросът за нов дом в по-добър квартал с по-престижни училища. Още петстотин хиляди. Другият проблем е свързан с детската болница „Лейкшор“. Техните грижи спасиха живота на Туя и бяха безплатни, поне за семейството. Според мен обаче парите трябва да им бъдат върнати. От болницата не пожелаха да ми дадат точна цифра, но все пак успях да я изчисля. Шестстотин хиляди.

Дейвид бе стигнал до 3.2 милиона, а досега никой от тримата мъже не бе извадил химикалка. Нямаше гримаси или поклащане на глави, нищо, което да подсказва, че е изгубил разсъдъка си.

— Нека преминем към по-абстрактните неща. Тук съм включил липсата на жизнерадост у детето и емоционалния стрес в семейството. Знам, че тези понятия са доста мъгляви, но законите на щата Илиной ги определят като вреди, подлежащи на обезщетение. Предлагам милион и осемстотин хиляди.

Дейвид сключи ръце и зачака отговор. Никой не изглеждаше изненадан.

— Скромната сума от пет милиона долара — обобщи Карл Лапорт.

— А адвокатският хонорар? — попита Дилън Кот.

— Боже, съвсем го забравих! — възкликна Дейвид и всички се засмяха. — Хонорарът няма да бъде приспаднат от обезщетението на родителите. Изчислява се допълнително. Настоявам за трийсет процента от цялата сума, тоест за милион и половина долара.

— Доста добър хонорар — отбеляза Дилън.

Дейвид си помисли за милионите, които тримата бяха спечелили от заплати и акции през изминалата година, но реши да не казва нищо.

— Иска ми се да вярвам, че всичко ще е за мен, но едва ли ще се получи.

— Шест и половина милиона — заяви Карл, остави своето копие от доклада и се протегна.

— Смятам, че сте готови да вземете правилното решение — продължи Дейвид. — Освен това не се нуждаете от лоши публикации, нито от рисковани срещи със злонамерени заседатели.

— Имиджът е изключително важен за нас — уточни Карл. — Ние не замърсяваме реки, не произвеждаме евтини оръжия, не отказваме да плащаме осигуровки и не лъжем правителството със зле изпълнени договори. Просто правим играчки. Нищо повече. Ако се разчуе, че вредим на децата, бизнесът ни е мъртъв.

— Може ли да попитам къде намерихте тези продукти? — поинтересува се Дилън.

Дейвид им разказа как Со Хаинг бе купил „Грозните зъби“ преди година и как той самият бе преобърнал целия град, за да намери същия чифт. Карл изтъкна, че компанията също се е опитвала да открие продукта, и призна, че „Сонеста Геймс“ са постигнали две подобни споразумения през последните осемнайсет месеца. Те се надяваха, че всички мостри с отровна боя са изтеглени от пазара и унищожени, но не бяха сигурни. В момента воюваха с няколко фабрики в Китай и вече бяха преместили голяма част от производството си в други страни. Купуването на „Гъндърсън Тойс“ се бе оказало доста скъпа грешка. Последваха още истории. Като че ли и двете страни искаха да спечелят време, за да обмислят споразумението.